Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Важно значение има фактът, че образът на Dike върху монети се слива с образа на Tyché — променлива съдба. Тази богиня също държи везни. „It’s not — казва г-ца Харисън — that there is a late «syncretism» of these divine figures; they start from one conception and differentiate“142 („Не става дума за късен «синкретизъм» при тези свещени образи; те произлизат от една и съща концепция, но по-късно се диференцират“ — б.пр.). Примитивната връзка между право, жребий и игра на шанс е изразена по всякакви начини и в традициите на германските народи. До ден-днешен в холандски думата lot (жребий, съдба — б.пр.) означава едновременно това, което се полага на даден индивид в бъдещето, това, което се пада на нечия съдба, и това, което е предопределено на някой (Schicksal — съдба), както и символ на неговия късмет, т.е. най-дългата или най-късата клечка, билет от лотария.143 Трудно може да се определи кое от двете значения е първоначално. При древния начин на мислене двете понятия се сливат. Зевс държи везните на божествения съд. Боговете разиграват съдбата на света и зарове.144 Божията воля решава изхода на дадено изпитание на сили или двубой между равностойни противници според това, какво са показали заровете. Гледането на карти има дълбоки корени в миналото. Често сражения с оръжие са придружени от хазартни игри. По време на сраженията на херулите с лангобардите кралят на първите седи над игралната дъска. По подобен начин се е играла хазартна игра в шатрата на Теодерик при Керзи.145

Не е лесно да се определи по какъв начин различните народи са схващали механизма, по който бог е определял своите присъди. На пръв поглед, изглежда, можем да дадем следната формулировка: боговете установяват с помощта на резултат от случаен опит или хвърляне къде лежи истината или накъде клони тяхната воля. Но това не е ли вече една интерпретация на божията присъда от гледна точка на нашата съвременност. Дали отправната точка не е състезанието само по себе си или играта, която определя печелившия? Резултатът от една хазартна игра сам по себе си представлява свещено решение. Това свойство се е запазило и досега в случаите, когато по регламент или по друг начин не може да се определи победителят. Това се определя чрез жребий. При по-развитите фази на религиозна изява намираме формулировката: истината и справедливостта стават и се разкриват чрез хвърляне на камъни, борба, като крайният резултат е ръководен и определен от божествата. Когато Еренберг казва: „Aus dem Gottesurteil erwachst das welt iche Gericht“146 (от божията присъда се ражда хорското право — б.пр.), имаме чувството, че той предполага една последователност на понятия, която не е историческата последователност. По-правилно е да се разглеждат нещата по следния начин. Правосъдието и божествената присъда се коренят на практика в агоналните решения независимо дали тези решения са получени чрез жребий или премерване на сили. Борбата с възможността за победа или загуба сама по себе си е свещена. Ако свържем понятието борба с формулирани определения за справедливост и несправедливост, то го издигаме до сферата на правото и гледаме на него в светлината на положителни представи за божествената власт. В този случай издигаме борбата до нивото на вяра. Обаче първично за всичко това е игровата форма.