![Приказки за чудатите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/1/prikazki-za-chudatite-bg-download.jpg)
Приказки за чудатите [bg]
- Автор: Риггз Ренсом
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-775-9
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки за чудатите [bg]». Краткое содержание книги:
Мълвата, че Оли отказва да убива скакалци, се разпространила сред заселниците и хората се разгневили. Градът наложил глоба на баща му. Съучениците на Оли го повалили на двора и се опитали да го накарат да изяде един скакалец. Хора, които Оли почти не познавал, го посрещали с проклятия на улицата. Баща му бил толкова ядосан и засрамен, че спрял да разговаря със сина си. Изведнъж Оли се оказал без приятели, с които да разговаря, и се почувствал толкова самотен, че един ден си взел домашен любимец. Това било единственото живо същество, което можело да понася близостта му — скакалец. Нарекъл го Тор на стария норвежки бог и го криел в кутия за пури под леглото. Хранел го с останки от вечерята и подсладена вода, а нощем, когато трябвало да спи, му говорел.
— Не сте виновни, че всички ви мразят — шепнел той на Тор. — Просто вършите това, за което сте създадени.
— Чирп-чирип! — отвърнал скакалецът и потъркал дългите си крилца.
— Шшшт! — скастрил го Оли и пуснал няколко оризови зрънца в кутията, после я затворил.
Оли започнал да носи Тор навсякъде, където ходел. Ужасно се привързал към малкото насекомо, което се покатервало на рамото му и цвърчало радостно, когато слънцето изгрявало, и подскачало веднага щом Оли засвирвал някоя мелодия. После, един ден, баща му открил кутията на Тор. Разгневен, той извадил Тор отвътре, отишъл при огнището и го хвърлил в пламъците. Чул се пронизителен писък, сетне тихо изпукване и Тор напуснал този свят.
Когато Оли се разплакал за своя скъп приятел, баща му го изритал навън.
— В къщата ми никой няма да реве за скакалци! — извикал той и захлопнал вратата.
Тази нощ Оли спал треперещ в полето. На идната сутрин баща му съжалил, че се бил държал толкова сурово с момчето, и излязъл да го потърси, но вместо него открил огромен скакалец да спи сред оглозганите лехи. Съществото било с размерите на мастиф, краката му били дебели като коледни бутове, а антените му дълги като прътове. Едвард изтичал в къщата да вземе пушката, но когато се върнал, отнякъде се появил рояк скакалци, които запушили дулото на пушката, за да не може да стреля. След това отново се разлетели и изписали във въздуха пред него с телата си една дума:
Едвард изпуснал слисано пушката и се загледал в огромния скакалец, който сега стоял изправен на задните си крака, както постъпват хората. Очите му не били черни като на скакалците, а сини, каквито и на Оли.
— Не — рекъл Едвард. — Това е невъзможно!
Но после забелязал, че скакалецът носи на гърдите си скъсаната риза на сина му, а на краката му се виждат останки от крачолите на неговия панталон.
— Оли? — извикал развълнувано той. — Ти ли си това?
Насекомото помръднало глава нагоре и надолу, сякаш за да кимне. Космите на Едвард настръхнали. Имал чувството, че наблюдава всичко това някъде отстрани.
Синът му се бил превърнал в скакалец.
— Можеш ли да говориш? — попитал Едвард.
Оли потъркал задните си крака и издал тънък звук, но изглежда, това било най-доброто, което можел да направи.
Едвард не знаел как да реагира. Бил отвратен от вида на Оли, но от друга страна, трябвало да направи нещо за своето момче. Не искал другите да разберат и затова вместо да повика доктора, който имал голяма уста, пратил да повикат Ерик.
Ерик докуцукал в нивата, за да види какво има. След първоначалния си шок той рекъл:
— Точно както предсказах. Минаха години, но момчето най-сетне прояви чудатата си дарба.
— Да, очевидно — съгласил се Едвард. — Но защо? И как да върнем процеса обратно?
Ерик се консултирал с една опърпана стара книжка, която носел със себе си — наръчник за чудатите състояния, предаван от ръка на ръка в семейството му от неговата пра-прабаба, която била чудата.
— Ах, ето тук — рекъл той, след като облизал пръст и прелистил страницата. — Тук пише, че когато човек с определен чудат темперамент и голямо, щедро сърце вече не чувства обичта на ближните си, той ще приеме формата на онова същество, към което е най-привързан.
Ерик погледнал втренчено Едвард и той се почувствал засрамен.
— Момчето имало ли е приятел скакалец?
— Да, като домашен любимец му беше — отвърнал Едвард. — Аз го хвърлих в огъня.
Ерик поклатил глава.
— Може би си бил прекадено суров към него.
— Той е твърде мекушав за този свят — изръмжал Едвард, — но няма значение. Как да го оправим?
— Не ми трябва книга, за да ти отговоря. — Ерик затворил опърпаното книжле. — Трябва да го обичаш, Едвард.