Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Убиецът с проникнал през кулата. На площадката за първия етаж имаше следа от дълга женска рокля, изтрила праха. Ключът е бил смазан с масло, за да не се чува щракането.
— Милостиви Боже, прости ми, ако подозирам невинни хора. Искам да разгадая тази тайна; да докажа невинността на господаря.
Тихо затвори тайния шкаф. Седефеният лист отново легна на мястото си.
Двадесета глава
Гризелдис подаде ключовете с усмивка:
— Благодаря ви, господин граф, че ми позволихте да видя тези стаи.
— Е, и какво? Отговарят ли те на вашия сън?
— Почти. Учуди ме модерната мебелировка — каза възпитателката, за да отклони разговора. — Хубава и с вкус подбрана, но все пак другите стаи в замъка ми харесват повече; обичам старинната мебел с нейната художествена изработка. На тези стари и дебели стени, дълбоки прозорци и кафяв паркет модерна мебел не подхожда.
— Аз съм на същото мнение, но жена ми не хареса старите мебели и ги изхвърли. Аз наредих да ги запазят и ако Гилда някога пожелае, ще ги върне отново на местата им. Между тях има предмети с голяма художествена стойност.
— А кулата? — попита Беата. — Намира ли тя поне малко милост във вашите твърде критични очи?
— Изгледът от кулата е великолепен, а стаите са наредени с вкус.
— Искам ключовете, Харо. Трябва да ги сложа на мястото им — обърна се контесата към братовчед си.
— Утре сутринта ще почне ремонт на стълбището. Когато ремонтът бъде завършен, ще дам ключовете на госпожица Фон Ронах. Тя иска по-често да се радва на изгледа от кулата. Нека има свободен достъп до нея.
— Нали стаите трябва да се почистят и проветрят?
— До вечерта всичко може да бъде свършено.
— Толкова ти е неотложен този ремонт? — запита контесата хвърляйки враждебен поглед на Гризелдис.
— Да, бих искал да стане бързо. Нека махнат леглата, те нарушават общата хармония в стаите.
Контесата разбра — цялата тази наредба е, за да се задоволи желанието на Гризелдис. Разтърси я страшна неприязън, знаейки към кого е насочена тази изключителна благосклонност. Какво ще търси възпитателката на кулата? С какво право се разхожда из стаите на графинята? Това момиче вероятно си мисли, че всичко му е позволено. Глупавата й самоувереност граничи с безочливостта. В името на нейните желания графът прави това, което за другите едва ли би направил.
Контесата бе обезумяла от ревност. Ключовете не бива да попаднат в други ръце, не!
— Сигурно ще ми се присмеете, господин граф, но в моя сън видях в спалнята на графинята таен шкаф. Знаете ли вие нещо за него?
Той поклати глава.
— Изглежда, сънували сте цял роман. Трябва да ви разочаровам. В Тройенфелз няма тайни шкафове и особено в тази спалня. Нали видяхте, че дървените тапети покриват стените?
— А в другите стаи не би ли могло да съществуват?
— Изглежда, решили сте да изкарате Тройенфелз романтичен замък. За да се успокоите, прочетете нашата фамилна хроника. В нея всяка стая на замъка е точно описана, както и всичко, което е преживял и изстрадал нашия род. Тази хроника е една обемиста книга. Беата я знае наизуст.
— Сигурно е интересно четиво?
— Беата беше много доволна, когато я прочете.
— Мога ли да се запозная с тази хроника?
— Ще я намерите в първия шкаф на библиотеката, до вратата.
Двадесет и първа глава
На другата сутрин Гризелдис се събуди с усещането, че е празник; чувстваше се толкова щастлива! Днес ще дойде барон Далхайм, ще подаде ръка на своя приятел и ще му каже, че вярва в неговата невинност.
Гризелдис облече светла рокля. Само така можеше да даде израз на своето празнично настроение. Траурното й облекло не подхождаше. Все пак отдаде дължимото на скръбта, като си върза черно шалче. Погледна се в огледалото и остана доволна от себе си.
Гилда още спеше, когато възпитателката влезе в стаята й.
— Сънливке! Слънцето вече те целуна, а ти още спиш.
Детето разтърка очи.
— Днес си с бяла рокля! Чудесно!
Гризелдис взе детето и го отнесе в банята. После го облече, среса косите му и отидоха на закуска. Граф Харо и контесата вече бяха на масата. Графът четеше вестника си. Беше в костюм за езда, току-що се бе върнал от обиколка из полето.
Настроението на Гризелдис се пресече, когато срещна осъждащия поглед на Беата. Закусваха мълчаливо.
— Ще дойдеш ли в междучасието при нас, татко? — попита Гилда на излизане от трапезарията.
— Ако ми остане малко свободно време, ще дойда — отвърна й графът.
— Пак ли ще обикаляте полето, господин граф? — Гризелдис съобрази, че барон Далхайм може да дойде, когато го няма.