Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
„Тя се държи като равна с него, не като слугиня на дъщеря му“ — помисли си Беата и стрелна с поглед момичето.
Гризелдис не забеляза този поглед, но графът го улови. Той се учуди: имаше нетърпение във въпроса й, а инак беше сдържана и тактична. „Сигурно желае да ме види отново в павилиона“ — помисли той, изтръпнал от радост.
Вчера горе, на покрива на кулата, той много се изплаши, когато разбра, че Гризелдис е усетила тайната на сърцето му. Боеше се, че ще срещне студена резервираност, може би ще му загатне, че не бива да се надява на взаимност. За негово щастие, това не стана. Тя го поглъщаше с дълбокия си поглед, долавяше скритата й нежност.
— Днес няма да излизам повече, имам работа тук — рече графът.
Този ден не беше доволна от преподаването си. Погледът й постоянно бе отправен към замъка. Очакваше да види колата на барон Далхайм.
Колко мъчителна бе тази утрин! Ами ако баронът се е отказал? Гризелдис едва сдържаше тревогата си.
Приключи вторият урок, когато граф Харо излезе от замъка. Гризелдис първа го видя и обърна внимание на Гилда, която хукна да го посрещне. Той я вдигна на ръце. Тя го повлече след себе си в павилиона и той трябваше да седне.
— Ела, татко, Гризелдис ми разказва такава приказка! Искам и ти да я чуеш — каза Гилда и се настани на коленете му.
Гризелдис не искаше да започне с приказката, но той я замоли да стори това, а Гилда най-енергично предяви своите права, тъй като през часовете бе проявила голяма прилежност. И възпитателката започна приказката, която граф Харо слушаше по-внимателно от Гилда.
Когато тя свърши, той въздъхна шумно.
— Човек може да се вдетини, госпожице Фон Ронах. Разказвате чудесно. Вашите приказки пленяват. В едно обаче не съм съгласен с вас.
Тя го погледна въпросително.
— В какво не сте съгласен, господин граф?
— Вашата принцеса имала черна коса като абанос. Това не ми харесва. Принцесите винаги имат златни коси — като вашите. Когато идвах в павилиона и ви видях в тази бяла рокля, наистина ми заприличахте на принцеса. Аз съм готов да стана принцът, който освобождава принцесата. Досега мислех, че никой друг цвят не би ви приличал както черният. Но сега виждам, че бялото ви отива повече. Вие изглеждате превъзходно. Но аз съм само един отвратителен цар — жаба, който няма право да се домогва до красотата. Трябва да чака деня, когато ще хвърли своята грозна кожа, от която се плашат хората.
Гризелдис наведе пламнало лице и промълви:
— Бедният цар — жаба скоро ще бъде освободен.
— Не вярвам.
— О, татко, царят — жаба ще бъде освободен от царската дъщеря. Тя го запратила към стената и викнала: „Ах, че противна жаба!“ И хоп — пред нея се изправил красив принц. И те се оженили и веселбата продължава.
Той взе Гилда в обятията си.
— Този празник продължава цял живот, дъще. За принца и неговата принцеса.
Двадесет и втора глава
Граф Харо прие в работния си кабинет барон Далхайм. Една минута двамата се гледаха безмълвно един друг. Баронът бе блед и видимо развълнуван, впил очи в лицето на своя приятел, сякаш искаше да проникне в душата му. Чистият поглед на графа заличи и последното му колебание. Той пристъпи напред, протегнал ръце:
— Скъпи приятелю, ще ми простиш ли?
Граф Харо отговори.
— Да ти простя ли, Фриц? Ти ли ме молиш за прошка, ти, който доскоро не искаше да ме срещнеш?
— Тъкмо затова те моля да ме извиниш. Нищо не ме оправдава. Слушах повече майка си, отколкото собственото си сърце. И тя не вярва, че си виновен, но жените по-трудно се справят с подобно положение. И аз самият бях изгубил равновесие по време на процеса. А когато те срещнах в гората, някакъв бич ме шибна и побягнах. Много пъти се разкайвах за това! Отдавна бих дошъл при теб, ако не се срамувах от постъпката си. Най-после се осмелих и ето ме. Харо, моля те, подай ми ръка и да ми бъде простено!
Граф Харо слушаше потресен. Струваше му се, че от душата му се срутва скала. Бавно сложи ръката си в ръката на своя приятел.
— Ти ми причини голямо страдание, Фриц. От теб най-много ме болеше. Аз никога, никога не бих постъпил с теб така. Дори да бяха те осъдили, щях да вярвам, че си невинен и да застана на твоя страна. Това, че ме остави да рухна, беше по-лошо от присъдата на съдиите.
Баронът държеше подадената му ръка. Днес, когато погледна отново своя приятел в очите, съвсем не можеше да разбере постъпката си.
— Не знам как стана, Харо. Не вярвах, че си виновен. Тия разпити и разкарвания ме объркаха. Заблудих се за момент поради оная фатална стъкленица. Ти имаше право да накажеш жена си. Около процеса всичко така се натрупваше, че и аз самият не знаех какво да правя. Когато се опомних, вече не се съмнявах в теб. Казах си, че ти смело би понесъл последиците от една действителна вина, сам би се осъдил.