Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Няма да има нужда от това…

— Това ще реша аз — каза Малфой. — Е, по-добре да тръгвам. И не забравяйте да пазите това, ще ми трябва.

— Може би бихте желали да го вземете сега?

— Не, разбира се, че не бих, глупав дребосъко, как бил изглеждал, ако го понеса по улицата? Просто не го продавайте.

— Разбира се, че няма… сър.

Боргин направи толкова нисък поклон, колкото Хари веднъж го бе виждал да прави пред Луциус Малфой.

— Нито дума на никого, Боргин, а това включва и майка ми, ясно?

— Естествено, естествено — замърмори Боркин, покланяйки се отново.

В следващият миг камбанката на вратата звънна силно и Малфой излезе наперено от магазина с много самодоволен вид. Той мина така близо до Хари, Рон и Хърмаяни, че те усетиха как мантията се развя отново около коленете им. Вътре в магазина Боргин остана вцепенен; угодническата му усмивка бе изчезнала; той изглеждаше разтревожен.

— За какво беше всичко това? — прошепна Рон, намотавайки разтегаемите уши.

— Не знам — каза Хари дълбоко замислен. — Той иска нещо да бъде поправено… и да си запази нещо тук… можахте ли да видите, какво сочеше, когато казваше „това“?

— Не, той беше зад оня шкаф…

— Вие двамата стойте тук. — прошепна Хърмаяни.

— Какво ще…?

Но Хърмаяни вече беше се измъкнала изпод мантията-невидимка. Тя оправи косата си, гледайки отражението си в стъклото и после влезе в магазина, карайки камбанката отново да иззвъни. Рон пак напъха бързешком разтегаемите уши под вратата и подаде едната връв на Хари.

— Здравейте, ужасно утро, нали? — каза весело Хърмаяни на Боргин, който не отговори, а я изгледа подозрително. Тананикайки безгрижно, Хърмаяни бавно се разходи между бъркотията от изложени предмети.

— Тази огърлица продава ли се? — попита тя, спирайки пред един остъклен шкаф.

— Ако имаш хиляда и петстотин галеона — каза студено г-н Боргин.

— О… ъ-ъ… не, нямам чак толкова много — каза Хърмаяни, отминавайки. — Ами… какво ще кажете за този очарователен… мм… череп?

— Шестнайсет галеона.

— Значи, той е за продан? Не се… пази за някого?

Г-н Боргин я погледна накриво. Хари имаше противното усещане, че той чудесно разбира, какво е намислила Хърмаяни. Очевидно Хърмаяни почувства същото, защото внезапно обърна посоката на разговора.

— Работата е там, че това… ъъ… момче, което току-що беше тук, Драко Малфой, ами, той ми е приятел и аз искам да му направя подарък за рождения ден, но ако вече си е запазил нещо, аз очевидно не бих искала да му вземам същото, така че… ъъ…

Според Хари това беше съшито с бели конци и явно Боргин си помисли същото.

— Вън — каза той остро. — Махай се!

Хърмаяни не чака да й повторят, а забърза към вратата с Боргин по петите й. Когато камбанката иззвънтя отново, Боргин затръшна вратата зад нея и сложи знака „Затворено“.

— Е, добре. — каза Рон, намятайки отново Хърмаяни с мантията-невидимка. — Струваше си да се опита, макар че ти беше малко очебийна…