Приказки за чудатите [bg]

— Ще живее ли? — попитал доктора Едвард.

— Времето ще покаже — отвърнал докторът.

Неудовлетворен от този отговор, Едвард отнесъл детето при стария Ерик, местния знахар, който се прочул с уменията си още в Норвегия. Мъжът положил ръцете си върху телцето и повдигнал учудено вежди:

— Това момче е чудато! — обявил той.

— Така ми каза и докторът — казал Едвард. — Сърцето му е прекалено голямо.

— Не става дума за това — поклатил глава Ерик. — Макар че особеностите му ще се проявят след време20.

— Но ще живее ли? — попитал Едвард.

Синът на Едвард оцелял, но жена му продължавала да се топи и накрая умряла. Отначало Едвард бил съсипан, после се разгневил. Ядосал се на себе си, задето позволил на любовта да обърка плановете му за добре устроен живот. Сега не само трябвало да се грижи за фермата, но и за бебето — без жена, която да му помогне! Ядосал се и на детето, задето било странно, на всичко отгоре и крехко, но най-вече защото пратило жена му в гроба, когато дошло на този свят. Давал си сметка, че вината за това не е на малкото и че няма никаква логика да му се сърди, но не можел да направи нищо. Цялата обич, която така лекомислено позволил да разцъфне в душата му, сега се превърнала в горчилка и след като се закотвила здраво, нямал представа как да се отърве от нея.

Нарекъл сина си Оли и го отгледал сам. Пратил Оли на училище, където момчето научило английски и други неща, от които Едвард почти не разбирал. По някакъв начин не било трудно да се познае, че това е негов син — той приличал на Едвард, работел неуморно като него, орял и копаел рамо до рамо с баща си всеки свободен час, когато не бил на училище или не спял, и никога не се оплаквал. Но в други отношения изглеждал като чужд човек. Говорел норвежки с отчетлив американски акцент. Явно вярвал, че на света го чакат само хубави неща, което си е чисто американска идея. Най-лошото, момчето робувало на прищевките на своето твърде голямо сърце. Влюбвало се, когато му хрумне. Когато навършило седем, вече било предложило брак на една съученичка, на съседско момиче и на младата жена, която свирела на орган в църквата и била с петнайсет години по-голяма от него. Дори птичка да паднела от небето, Оли бил готов да подсмърча и да я жали дни наред. Когато научил, че месото в чинията му идва от животните, отказал веднъж завинаги да го докосне. Сякаш отвътре момчето било сътворено от нещо лигаво.