Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Щом се върнаха в замъка, граф Харо я попита през усмивка.
— Доволна ли сте от излета и света на романтиката, госпожице Фон Ронах?
Той отново се бе овладял, беше спокоен и сдържан. Страхът да не би Гризелдис да избяга от Тройенфелз, ако някой ден я огорчи, го караше да бъде търпелив и любезен.
— Хубаво беше, господин граф. Най-много се радвам, че ми поверявате ключовете. Доста свободни часове ще прекарам там.
— Остава да помислите, че сте омагьосана принцеса, която очаква своя красив принц да я спаси.
Тя енергично поклати глава.
— Не улучихте. На кулата съвсем не съм мечтала.
Той я погледна със сдържана нежност.
— Предизвиквате любопитството ми с този сън. Ще ми го разкажете ли?
— Някой ден и това ще стане.
— Съжалявам, че не мога да ви покажа пръстена, който е загубен.
— Да, и аз съжалявам.
Той се усмихна.
— Бих искал да знам кой ви е описал пръстена. И от къде знаете, че моята покойна жена имаше навика да слага една си плитка около врата.
— Ще ви разкажа съня си едва когато го разтълкувам. До тогава не ме питайте за това!
— Е, обещавам.
Влязоха в преддверието на замъка. Зад една колона се бе спотаила контеса Беата и ги дебнеше с примряло сърце. Когато в спокоен разговор преминаха вестибюла, и минаха покрай контесата, тя въздъхна с облекчение. Отпусна се съкрушено на един стол; краката й не я държаха мече.
Графът се сбогува с Гризелдис и Гилда. Имаше работа в кабинета си.
Гризелдис хвана Гилда за ръка и отидоха в стаите на графинята.
Безшумно влизаха от стая в стая. Гризелдис разпитваше детето за майка му. Гилда обаче нямаше ласкави спомени за своята майка. Послушно вървеше с възпитателката си, озърташе се, сякаш се боеше да не срещне покойната. В стаите още тегнеше лекият парфюм, който си е слагала графинята.
Най-после се озоваха в спалнята. Гризелдис се огледа изумена. Да, това беше стаята, която й се яви насън, с всичките подробности и мебелировката. Ето ги художествените тапети на стените, дъската и пластирите. Ето и леглото, в което бе видяла да лежи графинята. Небесносинята коприна на тавана светлите мебели, които контрастираха на тъмните тапети. Ето и нощната масичка до леглото. Всичко, всичко беше, както в съня й.
Тя се приближи до нощната масичка. Не видя картина с рамка, подобна на другите; нямаше и пукнатина, която да подсказва съществуването на таен шкаф.
И все пак Гризелдис така гледаше стената, сякаш се опитваше да проникне през нея. Тя си припомни как в съня й една ръка изникна от стената и хвърли трите топчета в чашата с вино. И изведнъж трепна. Там, на стената, на същото място, където в нейната стая бе поставена картината, забеляза три кръгли седефени листа, инкрустирани в тапетите. Мозъкът й трескаво заработи. Но Гилда вече се бе отегчила и дърпаше Гризелдис навън.
Възпитателката бръкна в джоба си и извади цветно стъклено топче, с което бе играла като дете. Бе взела топчето от багажа си, за да го подари на Гилда.
— Виж, Гилда, какво имам.
— Дай ми го, толкова е хубаво — плесна с ръце детето.
— Ще го получиш, но ако поиграеш с него.
Тя заведе Гилда в съседната стая.
— Ето тук, на дебелия килим се забавлявай.
Детето беше доволно и се заигра с топчето. Гризелдис се върна в спалнята. Отново продължи да проучва. Натисна най-горния седефен лист. Той не помръдна, натисна втория, но и той не поддаде. Вече по-силно натисна третия лист, той хлътна. Чу се скърцане и дървеният квадрат тихо се отмести. Беше врата за също такъв шкаф, подобен на онзи горе.
Шкафът беше празен, с остроъгълна форма. Най-широката страна беше почти метър.
Младата жена се наведе и почна да чука по пода на шкафа. Стаите на кулата, според пресмятанията на Гризелдис, се намираха малко по-долу от тези на замъка. Подът на тайните шкафове навярно бе на едно ниво с тавана на стаите в кулата.
Ако предположението й е вярно, огледалото и килимът в златни рамки са пролуки, през които може да се проникне до тайните шкафове, а оттам — в спалните стаи на замъка.
С това откритие нейният сън доби странно значение. От тук през шкафа, се е подала ръката, която е сипала отрова в чашата с вино. Следствието установи, че след граф Харо само камериерката е влизала в стаята на графинята; наляла вино и излязла. Когато камериерката излизала, графинята седяла по нощница пред огледалото в будоара си. В същото време престъпната ръка незабелязано е сипала отровата в чашата. Никой не е влизал в стаята и графинята спокойно е изпила виното.