Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да, много обичат да се гушкат — призна Фред. — Но не сменяш ли приятелите си малко честичко?
Джини се обърна с ръце на хълбоците и го погледна. На лицето й имаше такъв кръвнишки поглед „ала г-жа Уизли“, че Хари се изненада, как Фред не отскочи.
— Това не е твоя работа. И ще ти бъда благодарна — добави тя гневно към Рон, който тъкмо се бе появил редом с Джордж, натоварен с покупки — да не разправяш на тия двамата измишльотини за мен!
— Това прави три галеона, девет сикли и един кнут — каза Фред, преглеждайки множеството кутии в ръцете на Рон. — Кихай.
— Аз съм ти брат!
— А това, дето го отмъкваш, е наше. Три галеона и девет сикли. Ще опростя кнута.
— Ама аз нямам три галеона и девет сикли!
— Тогава по-добре ги върни обратно и внимавай да ги сложиш на които рафтове трябва.
Рон изпусна няколко кутии, изруга и направи оскърбителен жест с ръка към Фред, който за нещастие бе забелязан от г-жа Уизли, която бе избрала този момент да се появи.
— Ако те зърна да го направиш пак, ще ти омагьосам пръстите да се залепят заедно — каза остро тя.
— Мамо, мога ли да си взема едно пигмейско пухче? — запита веднага Джини.
— Едно какво? — каза предпазливо г-жа Уизли.
— Виж, толкова са сладки…
Г-жа Уизли се придвижи встрани, за да види пигмейските пухчета, а Хари, Рон и Хърмаяни за момент получиха възможността да погледнат безпрепятствено през витрината. Драко Малфой бързаше сам по улицата. Когато мина покрай „Магийки шегобийки от Уизли“, той погледна през рамо. След секунди подмина витрината и те го загубиха от погледа си.
— Чудно, къде ли е майка му? — намръщи се Хари.
— Изглежда, сякаш и се е изплъзнал. — каза Рон.
— Но защо? — попита Хърмаяни.
Хари не отговори; той мислеше усилено. Нарциса Малфой не би оставила доброволно скъпоценния си син далеч от своя поглед; Малфой навярно беше се постарал доста, за да се отърве от лапите й.
Хари, който познаваше и ненавиждаше Малфой, беше сигурен, че работата му не е чиста.
Той се огледа. Г-жа Уизли и Джини се бяха навели над пигмейските пухчета. Г-н Уизли разглеждаше очарован колода белязани мъгълски карти за игра. Фред и Джордж помагаха и двамата на клиентите. От другата страна на стъклото Хагрид стоеше с гръб към тях, оглеждайки се нагоре и надолу по улицата.
— Влизайте отдолу, бързо — каза Хари, изваждайки мантията-невидимка от чантата си.
— Ох, не знам, Хари — каза Хърмаяни, поглеждайки колебливо към г-жа Уизли.
— Хайде — каза Рон.
Тя се поколеба още секунда, а после се мушна под мантията при Хари и Рон. Никой не забеляза изчезването им; всички бяха твърде заинтригувани от стоките на Фред и Джордж. Хари, Рон и Хърмаяни се промъкнаха до вратата колкото можеха по-бързо, но докато излязат на улицата, Малфой бе изчезнал не по-малко успешно от тях.
— Отиваше нататък — прошепна Хари възможно най-тихо, за да не го чуе тананикащият си Хагрид. — Хайде…
Те забързаха натам, поглеждайки наляво и надясно през витрини и врати, докато Хърмаяни посочи напред:
— Това е той, нали? — пошушна тя. — Завива наляво?
— Голяма изненада — прошепна Рон.
Понеже Малфой се бе огледал, а после беше се шмугнал в „Мракон-али“ и извън полезрението им.
— Бързо, че ще го изпуснем — каза Хари, ускорявайки крачка.
— Ще ни видят краката! — каза разтревожено Хърмаяни, когато мантията се развя около глезените им; вече беше много по-трудно да се скрият и тримата под нея.
— Няма значение — каза нетърпеливо Хари. — Просто побързайте!
Обаче „Мракон-али“, пресечката, посветена на Черните изкуства, изглеждаше съвсем безлюдна. Те надничаха пътьом през прозорците, но в нито един магазин не се виждаха никакви клиенти. Хари предположи, че в тези опасни и съмнителни времена е малко самоизобличително да купуваш Тъмни творения… или най-малкото, да те видят да ги купуваш.
Хърмаяни го ощипа силно по ръката.
— Ох!
— Шшт! Гледай! Той е там, вътре! — прошепна тя в ухото му.
Бяха се изравнили с единствения магазин на „Мракон-али“, който Хари някога бе посещавал, „Боргин и Бъркс“, в който се продаваше голямо разнообразие от злокобни предмети. Сред шкафовете, пълни с черепи и стари бутилки, стоеше Драко Малфой с гръб към тях, едва видим от същия голям черен шкаф, в който Хари веднъж се беше скрил от Малфой и баща му. Съдейки по движенията на ръцете на Малфой, той говореше възбудено. Собственикът на магазина, г-н Боргин, прегърбен човек с мазна коса, стоеше срещу Малфой. Изражението му бе странна смесица от негодувание и страх.