Приказки за чудатите [bg]

Скакалецът

Имало едно време един работлив преселник от Норвегия на име Едвард, който отпътувал за Америка, за да си търси там късмета. Това било във времената, когато само източната част на Америка била заселена с имигранти. По-голямата част от западните райони все още се обитавала от същите хора, които живеели там от времето на последната ледена епоха. Плодородните земи по средата били известни като „границата“ — диви места, откриващи големи възможности, но и носещи големи рискове — и тъкмо там се установил Едвард.

Той бил продал всичко, което притежавал в Норвегия, и с парите си купил земеделски оръдия и земя в едно място, известно тогава като територията Дакота, където се заселвали много други пришълци от Норвегия. Построил си малка къща и създал неголяма ферма, и след няколко години на упорен труд дори започнал да се замогва.

Хората в града му казвали, че трябва да си намери жена и да създаде семейство.

— Ти си здрав млад мъж — говорели му те. — Това е естественият път в живота!

Но Едвард отказвал да се жени. Обичал малката си ферма толкова силно, че не бил сигурен дали в сърцето му ще се намери място за любов към неговата съпруга. Открай време знаел, че любовта е непрактично чувство, че тя застава на пътя на по-важни неща. Като младеж в Норвегия той станал свидетел как най-добрият му приятел зачерква многообещаващ живот на приключения и богатство заради любовта на едно момиче. Ала в старата му родина пари се изкарвали трудно и сега неговият приятел имал жена и деца, които едва успявал да изхрани — обречен на съществуване, изпълнено с компромиси и лишения, — и всичко това заради прищевките на младото си сърце.

Въпреки това по волята на съдбата Едвард също срещнал момиче, което много харесал. Той намерил в сърцето си достатъчно място да обича фермата и нея, и се оженил. Мислел си, че няма начин човек да бъде по-щастлив — че малкото му яко сърце е толкова пълно, та заплашва да се пръсне — и когато жена му го попитала дали иска да го дари с дете, той отказал. Как можел да обича фермата, жена си и дете? Но колкото и странно да било, когато жената на Едвард забременяла, той бил изненадан от радостта, която го изпълнила, и очаквал с огромно нетърпение раждането.

Девет месеца по-късно животът ги дарил с малко момченце. Раждането било трудно и жената на Едвард отпаднала и се разболяла. Нещо не било наред и с детето — сърцето му било толкова голямо, че едната част на гърдичките му била по-изпъкнала от другата.