Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Гризелдис се изкачваше нагоре. Граф Харо водеше Гилда. Така стигнаха до третия етаж; висока и стръмно възправена стълба водеше до покрива. Стълбата имаше железен парапет. Графът отвори една врата, от която се излизаше на покрива. Под покрива също имаше кръгла стая, някогашната обсерватория, в която имаше много уреди.
Най-после Гризелдис беше горе и през оградата погледна към цъфтящата и раззеленена околност; ярко осветена от слънцето, тя мамеше очите.
Граф Харо стоеше до нея и гледаше светналото й лице. Гилда се взираше през бойниците на покрива и весело бъбреше.
— О, господи каква пролет! Не ви ли се разтваря сърцето, господин граф, пред тази прелест? Да, цялата красота, която виждате е ваша.
Той обаче гледаше повече лицето й, отколкото своето имение.
— Да — каза тихо, — сърцето ми ликува. — Ала не всичко, което виждам, ми принадлежи. Обичам тази земя, но бих дал всичко, ако можех да върна честта си.
— Но ако тогава бъдете беден?
Той протегна ръце.
— Беден, но свободен и щастлив да творя своята съдба. Тежи ми, че не мога да направя нищо, съвсем нищо, за да облекча тази участ. Съвсем млад съм, сърцето ми с младо, пълно с копнеж за щастие!
Гласът му отекна като стенание, изтръгнато от гърдите му. Не, сетивата не я лъжеха, той се стремеше към нея. Жадуваше за нея. Изведнъж и се стори, че кулата се люшна, тя изгуби равновесие. Вкопчи се в защитния парапет, за да не падне.
О, тя вече знаеше, че е обичана така дълбоко, както и тя обичаше. Тук думите бяха излишни, за да се увери в това. Беше в плен на гореща радост и дълбока мъка. Между граф Харо Тройенфелз, богатия владетел на това блестящо графство, и бедната скромна възпитателка на дъщеря му имаше дълбока пропаст, която не можеше да се запълни с нищо.
И все пак прищя й се да ликува и пее, да я чуе тази цъфтяща шир.
„Той ме обича, обича ме!“
Затвори очи, облакъти се на парапета. Графът я поглъщаше с поглед. Струваше му се, че в този миг тя бе отгатнала сърдечната му тайна. Десет години от живота си би дал да можеше сега да я прегърне. Ала той не бе свободен, да поиска открито сърцето й.
И на Гризелдис се стори, че ето на — душата на любимия мъж говори на душата й. Обзе я смут. Но отново й се яви онзи необикновен сън: графинята стоеше пред нея и я подканяше да я следва. Къде — тя не разбираше.
— Гризелдис, да не заспа? — извика Гилда.
— Не, слънцето ме заслепява — отвърна и прегърна детето. Графът се опита да погали дъщеря си и неволно ръката му докосна ръката на Гризелдис. И двамата смутено отдръпнаха ръцете си.
Слязоха долу да видят стаите. Те бяха наредени в ориенталски стил. Цветовете на килимите, възглавниците и пердетата бяха поизбелели и прашни, но не бяха загубили своята привлекателност.
Едно само не подхождаше на мебелировката: леглата.
— Нарушават хармонията — каза Гризелдис със съжаление.
— Имате право. Ще наредя да ги махнат — обеща той.
Графът бе готов да изпълни всяко нейно желание. Спуснаха се отново в стаята на втория етаж. Гризелдис внимателно се взираше във всичко. Със стълбите и площадката стаята сключваше пълен кръг.
„Точно зад тази стая е моята спалня“ — помисли си Гризелдис.
На стената висеше стар килим. До килима бе окачено огледало в златна рамка. Хм, и на тази рамка имаше делфини, както в нейната стая. Зад това огледало сигурно се намира кухината, която опира до нейния шкаф, която бе открила. Тя би проучила още по-добре обстановката, но го отложи за следващия път, когато сама щеше да се изкатери на кулата.
Слязоха на първия етаж. Гризелдис пак погледна критично тясната ивица върху прашните дъски на площадката. Но и сега тя не издаде подозрението си, че оттам е бръснал шлейф на рокля, нито пък изследванията, които направи върху ключа, които с положителност доказваха, че някой е отварял вратата на кулата. Гризелдис огледа и стаята. И тя бе украсена в ориенталски стил.
Допряна до тази стая беше спалнята на графиня Алис, където тя така внезапно бе умряла. Сърцето на Гризелдис отново силно заби, когато на мястото, където беше окачено огледалото, видя едно шито украшение, което стигаше от тавана до пода. По странно съвпадение и то беше поставено в златна рамка, украсена с делфини.
Любовта заслепява или прави хората ясновидци. Любовта на Гризелдис към Харо наистина я направи ясновидка. Тя по природа си беше прозорлива и наблюдателна. Силното и дълбоко желание да помогне на графа не й даваше покой. Искаше на всяка цена да проникне в тайната, която забулваше смъртта на Алис. Странният сън й даде подтик за това. Тя прояви дарби на опитен детектив. Предусещаше, че графиня Алис е отровена от друг човек, не от графа. Когато след малко напуснаха кулата с графа и Гилда, тя твърдо бе решила да разкрие тайната.