Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Близнакът на Фред разтърси енергично ръката на Хари.
— Развеждаш ли го? Ела отзад, Хари, там правим истинските пари… ей, ти, само да отмъкнеш някой, и ще платиш с нещо повече от галеони! — подхвърли той предупредително към едно малко момче, което бързешката дръпна ръката си от ведро с етикет: „ЯДЛИВИ ЧЕРНИ ЗНАЦИ — РАЗБОЛЯВАТ ВСЕКИГО!“
Джордж дръпна една завеса до мъгълските фокуси и Хари видя по-тъмна, по-малко препълнена стая. Пакетите, изпълващи рафтовете там бяха в по-убити цветове.
— Току-що разработихме тази по-сериозна серия — каза Фред. — Странно е, как се случи…
— Не би повярвал колко много хора, дори работещи в Министерството, не могат да направят свястно Защитно заклинание — рече Джордж. — Ясно е, че не си ги учил ти, Хари.
— Така е…
— Е, ние си мислехме, че Защитните шапки са повече за смях, нали се сещаш, предизвикваш някого да те омагьоса, докато я носиш и после му гледаш физиономията, когато заклинанието отскочи обратно. Но от Министерството купиха петстотин за целия помощен персонал! И още получаваме големи поръчки!
— Така разширихме асортимента със Защитни мантии, Защитни ръкавици…
— Те не биха помогнали много срещу Непростимите проклятия, но за леки до средни заклинания и магии…
— И тогава помислихме да навлезем в цялата област на защитата срещу черните изкуства, защото там се въртят много пари — продължи възторжено Джордж. — Това си го бива. Погледни, Прах за моментална тъмнина, внасяме го от Перу. Полезен е, ако искаш да избягаш бързо.
— А нашите Примамващи детонатори просто не се задържат, виж. — каза Фред, сочейки някакви странни, черни, рогоподобни неща, които наистина се опитваха да избягат извън полезрението им. — Просто тайничко изпускаш един и той почва да бяга и да вдига чудесен шум, без да се вижда, отвличайки вниманието, ако това ти е нужно.
— Изкусно — каза Хари, впечатлен.
— Вземи — каза Джордж, грабна няколко и ги хвърли на Хари.
Млада вещица с къса руса коса показа главата си иззад завесата; Хари видя, че тя също носеше служебна пурпурна мантия.
— Оттатък имаме клиент, който търси котел-шега, г-н Уизли и г-н Уизли — каза тя.
На Хари му се видя много странно да наричат Фред и Джордж „г-н Уизли“, но те приеха това съвсем естествено.
— Добре, Верити, идвам — каза бързо Джордж. — Хари, взимай си, каквото поискаш, разбра ли? Безплатно.
— Как така! — възкликна Хари, който вече беше извадил кесийката си, за да плати Примамващите детонатори.
— Ти няма да плащаш тук — каза твърдо Фред, отказвайки да приеме златото на Хари.
— Ама…
— Ти ни даде нашия първоначален заем, не сме забравили — каза твърдо Джордж. — Взимай каквото поискаш и само не забравяй да кажеш на хората откъде си го взел, ако те попитат.
Джордж профуча през завесата да помага на клиентите, а Фред поведе Хари обратно към главната част на магазина, където Хърмаяни и Джини още оглеждаха внимателно „Патентованите бленувани чарове“.
— Момичета, не сте ли видели още специалните ни продукти „Вещица-чудо“? — попита Фред. — Последвайте ме, дами…
До прозореца бяха подредени крещящо розови неща, около които се кикотеха във възторг рой развълнувани момичета. Хърмаяни и Джини се поколебаха, гледайки предпазливо.
— Ето — каза гордо Фред. — Най-добрата сбирка от любовни отвари, които ще намерите някъде.
Джинин вдигна вежди невярващо.
— Действат ли? — попита тя.
— Със сигурност действат, понякога до двайсет и четири часа в зависимост от теглото на въпросното момче…
— …и от привлекателността на момичето — каза Джордж, изведнъж появил се отново при тях. — Но няма да ги продаваме на сестра си — добави той, внезапно ставайки строг, — не и щом тя вече има около пет момчета на разположение според това, което ние…
— Каквото и да сте чули от Рон, е тлъста опашата лъжа — каза спокойно Джини, навеждайки се да вземе едно малко розово бурканче от рафта. — Какво е това?
— Гарантиран десетсекунден унищожител на пъпки — каза Фред. — Отличен за всичко от циреи до акне, но недей сменя темата. В момента излизаш ли, или не излизаш с някакво момче на име Дийн Томас?
— Да, излизам — каза Джини. — И когато го видях за последен път, той определено беше едно момче, а не пет. А онези какви са?
Тя сочеше към множество пухкави кръгли топки в розови и пурпурни оттенъци, които се търкаляха по пода на една клетка и издаваха тънички писукания.
— Пигмейски пухчета — каза Джордж. — Миниатюрни пухкавели, ние не можем да ги развъждаме достатъчно бързо. А какво стана с Майкъл Корнър?
— Зарязах го, той не умее да губи — каза Джини, пъхна пръст през пръчките на клетката и загледа пигмейските пухчета, които се струпаха около него. — Много са милички!