Магическо кралство за продан. Продадено

— Тук няма и следа от Ерозията, Куестър. Всичко изглежда като… ново.

— Ерозията не е достигнала до Престолнината, ваше величество. Магията тук е най-силна. Елате.

Те прекосиха мълчаливо покрай кадифените възглавнички за коленичене и отидоха в центъра на поляната, където се намираха подиумът и тронът. Благоухания изпълваха топлия обеден въздух и цветовете на тревите и дърветата проблясваха и се смесваха с лекота. Бен изпита такова омиротворение и почтителност, каквото някога усещаше в неделните утрини в църковния храм, където го водеха като момче. С удивление откри, че все още си спомня това.

Стигнаха до подиума и спряха. Бен бавно се огледа наоколо. Престолнината бе съвършено пуста. Само неколцина изнурени скотовъдци и фермери, подредили се заедно с жените и децата си, стояха колебливо покрай поляната и си шепнеха нещо, поглеждайки неуверено към Бен. Половин дузина ловци и дървари се бяха струпали на групичка сред сенките на гората, докъдето не достигаше слънчева светлина. Един просяк в окъсани, протрити кожени панталони и туника бе седнал с кръстосани крака в основата на един умиращ дъб.

Освен тях нямаше никой друг.

Бен се начумери. Тези, които си бяха направили труда да дойдат, имаха някак подплашен, отчаян поглед.

— Кои са те? — тихо попита той Куестър. Куестър погледна към парцаливата сбирщина и извърна поглед встрани.

— Публика.

— Публика ли?

— За коронацията.

— Ами къде са останалите?

— Сигурно доста са закъснели — каза с привидно сериозен вид Абърнати. Зад него коболдите тихо просъскаха и показаха зъбите си.

Бен постави ръка на раменете на Куестър и го обърна към себе си.

— Какво става тук, Куестър? Къде са всички останали?

Магьосникът нервно търкаше брадичката си.

— Възможно е наистина хората, които изобщо ще дойдат, да са просто закъснели, да ги е задържало нещо непредвидено, когато…

— Чакай, чакай — прекъсна го Бен. — Я повтори още веднаж — „хората, които изобщо ще дойдат“ ли каза? Значи ли това, че някои изобщо не възнамеряват да дойдат?

— Е, така е думата, ваше величество. Разбира се, че ще дойдат всички, които могат.

Бен скръсти ръце на гърди и погледна Куестър в очите.

— Да-да, не ми ги разправяй тия. Слушай, Куестър. Живял съм достатъчно дълго, за да мога да различа бялото от черното. И така, какво става тук?

Магьосникът притеснено пристъпваше от крак на крак.

— Ами… вижте, всъщност наистина Ще дойдат малцина.

— Какво значи малцина…

— Вероятно само две двойки. Абърнати пристъпи напред.

— Той има предвид само нас четиримата, ваше величество — и онези нещастници оттатък в сянката на гората.

— Само вас четиримата ли? — зяпна Бен, невярващ на ушите си. — Вие четиримата? И никой друг? Извършва се коронация на крал на Ландовър след повече от двайсет години прекъсване и не идва никой…

— Вие не сте първият, ваше величество — тихо каза Куестър.

— …освен вас четиримата?

— Вие не сте първият — повтори магьосникът. Настъпи дълго мълчание.

— Какво каза? — попита Бен.