Магическо кралство за продан. Продадено

Той се подвоуми, после тръгна да излиза подир Абърнати. Бен остана загледан след тях.

— Цяла седмица — промълви той, блъсна подноса встрани и стана от леглото.

Тръгнаха подир час — Бен, Куестър, Абърнати и двата коболда. Напуснаха Сребърния дворец и самотния му остров с езерната птица, като мълчаливо преплуваха мрачните води на езерото до отсрещните ливади. Оттам поеха през горите и мъглата.

— Предполагам, че трябва да започна от самото начало — каза Куестър на Бен, когато навлязоха в гората. Вървяха рамо до рамо на крачка пред другите. Магьосникът пристъпваше с овладяна, клатушкаща се походка, свити рамене и наведена глава. — Проблемът с престола започна след смъртта на стария крал, преди повече от двайсет години. Нещата по онова време бяха доста различни. Старият крал се ползваше с уважението на целия народ на Ландовър. Пет поколения от неговия род бяха поемали едно след друго властта и бяха управлявали добре. Никой не оспорваше управлението на стария крал — нито Нощната сянка, нито дори Марк. По онова време имаше армия, придворни и всичко беше подчинено на закона. Хазната бе пълна, магията закриляше трона. Сребърният дворец не бе започнал да се покрива с патина; бе лъскав и сияен като нов, а островът, на който е разположен, бе най-красивото място на земята. Тук имаше цветя и слънце, а не мъгли и облаци.

Бен хвърли поглед нататък. Беше облечен в червена копринена туника и панталони с високи до коленете ботуши и сребърни кантове. Абърнати носеше церемониалната му мантия, короната и скиптъра.

— Неприятно ми е да ти го кажа, Куестър, но твоето обяснение започва да напомня зле скалъпена приказка.

— Ще стане и още по-зле, ваше величество. Старият крал умря и остави само един син, който бе още много млад за наследник на престола. Възпитателят на сина бе магьосник с огромна сила, но със съмнителни принципи. Този магьосник се държеше повече като баща на принца, отколкото самият крал. Той се бе грижил за момчето след смъртта на майка му и по време на честите отсъствия на стария крал от двореца. Синът бе малодушно момче, отегчено от Ландовър, на което не му бяха приятни отговорностите, които рожденото му право му налага, и магьосникът се възползва от неговата слабост. Отдавна магьосникът бе търсил начин да избяга, защото животът в Ландовър му се струваше ограничен. По онова време той бе придворен магьосник — длъжност, която в момента изпълнявам аз — но си бе въобразил, че е предопределен за по-големи дела. Ала един придворен магьосник е свързан с трона и страната чрез магическа клетва. Не би могъл да напусне, ако сам кралят не го освободи. Ето защо той вложи цялото си умение, за да убеди момчето, че двамата трябва да напуснат Ландовър.

Куестър замълча и обърна леко прилепското си лице към Бен.

— Магьосникът е мой природен брат, ваше величество. На вас ви е познат като Мийкс.

— О…о…о — бавно поклати глава Бен. — Започва да ми просветва.

— Ааа?

— Такава е думата. А ти няма ли най-сетне да престанеш да повтаряш това ааа! Баба ми, като получи склероза, все това ааа повтаряше, когато се обръщах към нея, и това ме вбесяваше.