Магическо кралство за продан. Продадено

— Не е ли било вче…?

— Защото днес не е утре.

Бен се изчерви и бързо седна в леглото.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите? Куестър Тюс се усмихна.

— Ваше величество, вие спите вече цяла седмица. Бен го изгледа безмълвно. Магьосникът не сведе очи. В стаята бе толкова тихо, че Бен чуваше звука от собственото си дишане.

— Как е възможно да съм спал цяла седмица? — попита накрая той.

Куестър прокара ръце по лицето си.

— Нали си спомняте виното, което изпихте — което аз ви предложих? — Бен кимна. — Ами, бях му добавил щипка приспивателно, за да си отдъхнете по-добре — той размаха ръце. — Направих го с магия — леко щракнах с пръст — и той показа как. — Работата е там, че малко съм прехвърлил дозата — вместо няколко капчици съм добавил глътка. Затова и спахте цяла седмица.

— Значи е станала дребна грешка в магията, така ли? — Бен целият се изчерви от гняв.

Куестър се притесни.

— Боя се, че да.

— А аз се боя, че не е просто грешка! За такъв ли глупак ме вземаш? Направил си го нарочно. Приспал си ме, за да ме накараш да остана тук! — Бен целият се тресеше от яд. — Да не би да мислиш, че съм забравил условието на договора, според което имам право в десетдневен срок да се оттегля? За десет дни мога да реша да се върна в моя свят и да си получа обратно парите с удръжка на разходите. Не казвай, че не си знаел за това! А ето че са минали осем от тези десет дни! Доста изгодно за вас, не ти ли се струва?

— Само за минутка — Куестър се бе вцепенил от възмущение. — Ако действително възнамерявах да ви задържа в Ландовър, ваше величество, нямаше изобщо да ви кажа за приспивателното и за дните, които сте проспали. Щях да ви оставя да си мислите, че сте в Ландовър за втори ден и десетте дни щяха да минат преди да разберете това!

В първия миг Бен го гледаше, без да може да каже нито дума, после седна отново.

— Сигурно в това си прав — той поклати глава усъмнен. — Може би ти дължа извинение, но честно казано, в момента съм твърде много ядосан, за да се извинявам. Изгубих цяла седмица заради теб. А докато аз съм спал, ти си пуснал в ход плановете си да ме направиш крал — разпратил си покани и си подготвил всичко останало! Какво щастие, че се събудих навреме, нали, защото иначе щеше да ти се наложи да ме короноваш в леглото!

— О, аз знаех, че ще се събудите навреме, след като разбрах какво е станало — побърза да го увери Куестър.

— Тоест надявал си се, че знаеш — намеси се Абърнати, който се появи в спалнята с табла в ръка. — Ще закусите ли, ваше величество?

Той донесе таблата и я остави на нощното шкафче.

— Благодаря — промърмори Бен, без да отмества очи от Куестър.

— Знаех — натърти магьосникът.

— Хубав ден за коронация — каза Абърнати. Той погледна Бен над очилата си. — Мантията ви е готова. Поправена е тъй, че да ви става — той замълча. — Докато спяхте, имах достатъчно време да ви взема мярка.