Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Мъглата и мракът се оттеглиха и слънчевата светлина се върна. Бен мигаше, без да може да повярва. Когато се обърна отново, за да види рицаря и бойния му кон, и те бяха изчезнали. Поляната бе пуста, с изключение на петимата, които стояха на подиума. След това сенките отново се размърдаха. Неколцината фермери, скотовъдците и техните семейства, ловците и единственият просяк се появиха отново, като колебливо се скупчиха в края на гората. В очите им се четеше страх и удивление. Не приближиха повече, но коленичиха един след друг на земята.
Бен дишаше тежко, целият потънал в пот. Пое си дълбоко дъх и се обърна към Куестър.
— Искам да зная какво става и то веднага!
За първи път, откакто се бяха запознали, Куестър Тюс си бе глътнал езика. Опита се да каже нещо, спря, опита се отново и поклати глава. Бен погледна към останалите. Абърнати дишаше тежко, сякаш го бяха гонили. Коболдите бяха клекнали наблизо с клепнали уши и присвити очи.
Бен хвана Куестър за ръката.
— Отговори ми, дявол те взел!
— Ваше величество, аз не… не мога да обясня… — прилепското лице се гърчеше, като уловено на местопрестъплението. — Не мога дори да повярвам…
Бен бързо вдигна ръка, за да го накара да спре.
— За бога, Куестър, моля те, ела на себе си. Другият кимна и се опита да се съвземе.
— Да, ваше величество.
— И отговори на въпроса ми!
— Ваше величество, аз… — той отново се спря. Рунтавата глава на Абърнати се килна над едното рамо.
— Започва да става интересно — заяви той. Изглежда се беше съвзел много по-бързо, отколкото магьосникът.
Куестър му хвърли мрачен поглед.
— Съжалявам, че не те превърнах в котка! — викна му той.
— Куестър! — нетърпеливо рече Бен. Магьосникът се обърна, пое си дълбоко дъх, вдигна глава замислено и сви рамене.
— Ваше величество, не зная как точно да ви обясня това — усмихна се леко той. — Рицарят от медальона, този рицар, който се противопостави на Марк — той не съществува.
Усмивката му изчезна.
— Ваше величество, пред нас се яви призрак!
ПАЛАДИН
Майлс на времето казваше, че има юристи и юристи. Бедата била в това, че първите са много повече от вторите. Така говореше винаги, когато бе ядосан от некомпетентността на някой колега.
Бен Холидей си повтаряше тези думи отново и отново, докато се връщаха към Сребърния дворец, само че леко ги видоизмени според настоящите обстоятелства. Има призраци и призраци, казваше си той. Има въображаеми призраци и истински призраци, фантоми на съзнанието и съвсем реални живи духове, които неочаквано изникват в нощта. Наистина, първите са много повече от вторите; и слава богу.
Във всеки случай рицарят, гравиран върху медальона, който носеше, рицарят, който два пъти бе заставал между него и Марк, рицарят, който се бе материализирал и после бе изчезнал като дим, спадаше определено към вторите, а не беше някакво видение, плод на халюцинация или химическа реакция на съзнанието, предизвикана от храната и водата в тази странна земя. Беше сигурен в това, както бе сигурен, че Куестър Тюс още не му бе разкрил всички обстоятелства, свързани с продажбата на престола на Ландовър.
А Бен имаше намерение да разбере истината и в двата случая.
Изглежда обаче нямаше начин да я научи веднага. Защото след като заяви ме рицарят е призрак, който не съществува вече, Куестър отказа да говори по въпроса преди да се върнат в Сребърния дворец. Бен яростно протестира срещу това, Абърнати вметна някоя и друга забележка, че му е студено на краката, коболдите просъскаха и показаха зъбите си на изчезналите демони, но магьосникът остана непоклатим. Бен Холидей имал право да узнае всичко, свързано с появата на призрака — защото явилият се бил Паладин, нали? — но трябвало да почака, докато се приберат в двореца на сигурно място. Прилепското лице остана непоколебимо, сгърбената фигура се обърна и Куестър Тюс пое през гората, без да хвърли поглед назад. Тъй като Бен нямаше и намерение да остава сам на това сечище, той побърза да го последва като послушно кученце.
Много ми отива да съм крал, сгълча се той. Но чия беше вината? Та той беше толкова крал на Ландовър, колкото и президент на Съединените щати. Беше провъзгласен за крал от един некадърен магьосник, от едно преобразено куче и две съскащи маймуни и беше платил един милион долара за тази привилегия — косата му настръхваше като си помислеше за това — но си оставаше аутсайдер, залутан в една чужда страна и не знаеше нито обичаите, нито езика.