Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Всичко ще се промени, зарече се той. Или ще извърша тази промяна, или поне ще разбера причината за упадъка.
Вървяха цял следобед и когато зърнаха Сребърния дворец, над покритата с мъгла долина и вода вече се спускаше мрак. Мрачният, пуст вид на крепостта още повече потисна Бен Холидей, ако това изобщо беше възможно. Той отново си спомни десетте дни, които има на разположение, за да се върне в своя свят по силата на договора, който бе подписал — и за първи път такова връщане му се стори оправдано.
Щом се върнаха в двореца, Куестър изпрати Парснип да приготви вечерята и Буниън да подготви постелята на Бен. После, последван в колона от Бен и Абърнати, той ги поведе към вътрешността на двореца. Прекосиха множество коридори и минаха безброй зали, покрити с петна и мухъл от Ерозията, но оцветени от бездимната светлини и стоплени от живота на двореца. В сивотата слабо проблясваха цветове и полираното дърво и камъкът също лъщяха. Човек имаше чувството, че нещо грандиозно и изящно отмира под Ерозията, а това измъчваше Бен. Не бива да се притеснявам чак толкова, помисли си той, докато тихо вървеше подир Куестър. Беше спал само веднъж между тези стени и за него дворецът нямаше особено значение. Освен дето Куестър му бе казал, че е жив… Опита се да се освободи от тези мисли, докато минаха през огромна дъбова врата с метален обков и излязоха в малко дворче с параклис в средата. Параклисът бе мрачен и безцветен, както и останалата част от Сребърния дворец, ала мъглите тук не бяха чак толкова гъсти и по покрива и стените, направени от камък и дърво, както и по зацапаното стъкло на високите, сводести прозорци все още имаше отблясъци от слънчева светлина. Пресякоха двора и стигнаха до стъпалата на параклиса, изкачиха се до гравираната дъбова врата, залостена е железни скоби и влязоха.
Бен надникна в слабо осветеното помещение. Подовете, таванът и стените, боядисани в бяло и червено, имаха избледнели цветове, цялата мрачна вътрешност на параклиса бе потъмняла и плесенясала. Нямаше нито олтар, нито църковни пейки. По стените висяха бойни доспехи, щитове и оръжия и имаше едно единствено място за коленичене, обърнато към подиума в самата среда на помещението. На подиума стоеше самотна фигура. Това беше рицарят от медальона.
Бен ококори очи от удивление. В първия момент му се стори, че рицарят е жив и ги наблюдава. После осъзна, че това е само бойно снаряжение, което не крие никакво живо същество.
Куестър пристъпи напред в параклиса.
— Елате насам, ваше величество.
Бен го последва, без да отмества поглед от подиума. Абърнати вървеше подир тях. Доспехите бяха пробити и протрити от многото битки, бяха потъмнели, а металът бе направо почернял от патината. Огромният меч бе прибран в ножницата на едното бедро и един боздуган със заострен край висеше в кожена калъфка от другата страна. Огромна пика с метален връх, насочена надолу, се спускаше от едната метална ръка. И трите оръжия изглеждаха протрити като ризницата и покрити с прах и нечистотия. Върху металната ризница и щита до пиката имаше емблема, която представляваше слънце, изгряващо над Сребърния дворец.
Бен си пое дълбоко дъх. Застанал пред това бойно снаряжение, той беше сигурен, че то е само обвивка. Но бе сигурен, че същото бойно снаряжение носеше рицарят, който на два пъти бе заставал между него и Марк.
— Наричаха го Паладин — промълви Куестър, застанал до него. — Той беше кралският воин.
Бен погледна към него.
— А, така ли? И какво стана с него?
— Изчезна след смъртта на стария крал и оттогава никой не го е виждал — проницателните очи срещнаха погледа на Бен. — До този момент.
— Значи ти вече не смяташ, че докато съм минавал през тунела на времето, съм си въобразявал някои неща.
— Никога не съм смятал така, ваше величество. Само се страхувах, че може да сте били подмамен.
— Подмамен ли? От кого?
Те се спогледаха мълчаливо. Абърнати се почеса зад ухото.
— Тази многозначителна пауза в твоето обяснение предполага, че ще бъде разкрита някаква голяма и ужасна тайна — каза накрая Бен. — Значи ли това, че най-сетне ще узная онова, което още не си ми казал?
Куестър Тюс кимна.
— Да.
Бен скръсти ръце пред гърдите си.
— Е, добре. Но нека този път чуя всичко, Куестър — а не само откъслечни истини, както преди. Да няма повече изненади, съгласен ли си?
Другият отново кимна.
— Няма да има повече изненади, ваше величество. Фактически вашето недоверие към мен ме накара да поискам Абърнати да ни придружи. Абърнати е придворен историк, както и писар. Той веднага ще ме поправи, ако допусна грешка — Куестър въздъхна. — Вие може би ще повярвате повече на него, отколкото на мене.