Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Извинете. Ала проблемът е, че ако човек иска да напусне Ландовър, не може да вземе нищо със себе си. Магията не позволява. А това бе много неприятно за моя природен брат и за сина на стария крал. Ето защо те изработиха план: да продадат трона на човек от друг свят. Ако някой от друг свят купи Ландовър, моят природен брат и синът на стария крал биха могли да приберат постъпленията в този друг свят и така да избегнат законите на тукашния свят, които им забраняват да изнасят каквото и да било от него. По такъв начин те биха могли да се издържат, където и да отидат.
— Кое ги е накарало да се спрат на моя свят? — попита Бен.
— Проучванията — усмихна се Куестър. — Във вашия свят най-много хора можеха да бъдат привлечени от тукашния живот. За тях Ландовър е бленувана фантазия.
Бен кимна.
— Само дето всъщност не е.
— Е, да — прокашля се Куестър. — Мина време, откакто природеният ми брат повлия на сина на стария крал, откакто синът порасна и двамата измислиха как да скъсат връзките си с тази страна. Синът и без това не желаеше трона. Той щеше при всички случаи скоро да го напусне, само ако бъдеше сигурен, че ще има кой да се грижи за него. Моят природен брат се зае да му помогне. За това се изискваше известна мисъл и изобретателност. Докато беше в ход всичко това, кралството започна да запада. Магията се крепи на силата на посвещението, а за такова едва ли можеше да се говори. Хазната се изпразни. Армията се разпръсна. Законите престанаха да се спазват. Народът започна да се разединява и да се пилее из охранявани временни поселища. Търговията помежду племената бе прекратена. Сребърният дворец бе лишен от господаря и придворните си и нямаше кой да се грижи за него, тъй че започна да се поддава на разрухата. Земите също бяха засегнати, почвата обедняваше и буренясваше. Моят природен брат и синът на стария крал не биха могли лесно да продадат такава, ааа… съмнителна стока на някой случаен купувач.
Бен се загледа безпомощно нагоре към дърветата.
— Ти доста добре отмерваш думите си, Куестър.
— Вижте, ваше величество, сегашното положение на нещата може да се промени — тъкмо това се опитвам да ви обясня. Един мъдър и силен крал може да възвърне някогашния блясък на Ландовър. Законите могат да се възстановят — особено от човек като вас, който разбира правната материя. Хазната може да се напълни, армията да се събере, а патината да се почисти. Тъкмо затова аз облякох мантията на придворен магьосник, когато моят природен брат я бе захвърлил. Затова се и съгласих да му помогна да камери купувач за престола. Дори написах обявата за продажба.
— Значи ти си написал онези купища лъжи в каталога? — изненада се Бен.
— Написах обявата така, че да привлече подходящия човек — човек с въображение и смелост! — Той потупа Бен с костеливия си пръст. — А това не са купища лъжи! — пръстът се отдръпна и изпитото лице се изопна. — Така трябваше, ваше величество. Ландовър трябва да се възстанови. Той изгуби своята сила, разединен подир управлението на стария крал, а когато загуби и магията, това напълно ще го довърши.
— Слушали сме цялата тази реч и по-рано, Куестър — промърмори Абърнати зад тях. — Ако обичаш, престани да я повтаряш.
Магьосникът му хвърли раздразнен поглед.
— Говоря, каквото трябва. Ако ти е досадно, недей да слушаш.
— Куестър, не мога да разбера каква е твоята роля във всичко това — върна Бен разговора на темата. — Ако толкова искрено се тревожиш за Ландовър, защо изобщо си допуснал природеният ти брат и синът на стария крал да съсипят всичко това? Какво си правил самият ти през всичките тези години след смъртта на стария крал? Къде си бил, когато престолът на Ландовър е бил празен?
Куестър Тюс вдигна умолително ръце.
— Моля ви, ваше величество — задавайте въпросите един по един! — Той потърка брадичка с плачливо изражение. — Трябва да си дадете сметка, че по онова време придворен магьосник бях не аз, а моят природен брат. А колкото и да не ми е приятно да си го призная, аз не съм толкова добър магьосник, колкото него. Винаги съм му отстъпвал по способности.
— Дайте ми хартия и перо — възкликна Абърнати, — това трябва да се запише!
— Обаче откакто съм придворен магьосник, аз се усъвършенствам — продължи Куестър, без да му обръща внимание. — Докато брат ми беше на служба, нямах положение в двора — бях един чирак, твърде остарял, за да продължи да чиракува, а неспособен да си намери друга работа в кралството. Попътувах, опитах се да науча нещо от магията на вълшебниците, опитах се да си намеря работа за запълване времето. Няколко години след смъртта на стария крал природеният ми брат отново ме повика в двореца да му помагам в управлението. Тогава сподели намерението си да напусне кралството, за да не се върне повече. Предупреди ме, че синът на стария крал е решил да продаде престола и да тръгне заедно с него. Определи ме за придворен магьосник и съветник на новия крал.