Магическо кралство за продан. Продадено

— Разбира се, че би го сторил — намеси се Абърнати. — Би го сторил и още как, само да можеше — той седна и разтърка врат със задния си крак. — Да не би да има кърлежи в тази гора? — попита той. — Не мога да понасям кърлежите.

Продължиха мълчаливо да вървят. Бен обмисляше думите на Куестър. Старият Мийкс и синът на някогашния крал правят заговор за продажба на престола на кралството, след което се преселват с парите — напълно възможно. Но цялата загадка си оставаше неясна. Работата бе там, че не можеше да разбере какво куца. Знаеше, че е близо до разкритието, но не можеше съвсем да го налучка. Вложи цялото си следователско умение, но неясният момент му убягваше.

Накрая се отказа. Рано или късно щеше да разбере, а засега трябваше да реши един по-неотложен проблем. Осем от десетте дни, които му бяха предоставени според условията на договора, вече бяха изминали. Оставаха му само днес и утре, за да реши дали ще се откаже от покупката и ще се завърне отново в къщи или не. Куестър го бе уверил, че има възможност да го направи, а той му вярваше. Въпросът бе не дали може, а дали иска да се върне. Нищо в Ландовър не беше такова, каквото обещаваше каталогът — освен, разбира се, в най-широкия смисъл на думата. Имаше дракони и феи, и всякакви подобни същества, имаше магия и той беше кралят на всичко това — или поне щеше да бъде. Но този фантазен свят не беше дори и отчасти такъв, какъвто бе очаквал. Парите, които плати, изглеждаха твърде много за онова, което получи. И все пак… Ищецът отстъпи място на защитника… И все пак в Ландовър го привличаше нещо, което не можеше да определи. Най-вероятно — предизвикателството. Не искаше да си го признае, но ако трябваше да бъде честен със себе си, по-добре беше да си го признае в момента. Той не обичаше да бяга от отговорност. Не обичаше да губи. Мъчително му бе да си признае, че е сгрешил с идването си тук, че е платил милион долара за една фантазия, която бе наистина фантазия, макар и не желаната от него. Той притежаваше нюх и упоритост на съдебен следовател и не обичаше да се отказва от битката. В Ландовър сигурно го очакваше битка, ала суверенитетът на трона бе заплашен и трябваше да се положат невероятни усилия, за да бъде възстановен. Нима той не можеше да направи това? Нима не притежаваше необходимите способности, достойни за неговите подвластни?

Майлс щеше да каже, че не си струва усилието. Майлс щеше да вдигне ръце и да се върне в цивилизацията — към конкуренцията, асансьорите и такситата. Неговите колеги биха сторили същото.

Ани обаче — не. Ани щеше да го посъветва да рискува и щеше да го подкрепи. Но Ани бе мъртва.