Кинжалът на Медичите [bg]

Б. плесна с ръце.

— Ако това не е драма — възкликна той — е, тогава не знам как да го нарека. Да вдигнем чаши за проклетия Вернер Крел и за всеки оцелял, след като удари последната камбана за книжаря.

Побиха ме ледени тръпки.

— Но никой със сигурност не знае дали кинжалът действително съществува — възразих аз. — И дали сплавта притежава качествата, за които твърди Леонардо. Нищо чудно човекът да е открил алуминия преди Рейнолдс.

— Възможно е — допусна Б. — Но ако Леонардо е прав и Вернер Крел е в състояние да се сдобие с кинжала, да анализира съставките и да възпроизведе сплавта, ще завърши оръжието си и светът ще бъде в краката му — и на Сун Та Ки, естествено.

— Да не мислите, че ме е грижа за Сун Та Ки? Или за бомби, падащи от небето на нашата планета или на която и да е друга от препиканата Слънчева система?

— Както виждам — не.

— Дяволски сте прав.

— Ами свободата на отделния човек?

— Именно това ме интересува — отвърнах. — Свободата на индивида. Моята.

— Имате много по-ограничени виждания, имайки предвид предците ви. Баща ви е бил повече отдаден на обществото.

— Какво знаете за баща ми? — наежих се аз.

— Преди всичко, че е бил уредник в един от най-великите музеи в света, докато вие се излагате на опасност за пари. Нека го кажа по друг начин. Безусловно ценя риска с цел материална облага, затова подхождам към вас на друго ниво. Нали не искате на филмите ви да пише „Направен в Тайван“? Няма нужда да ми отговаряте, само ми кажете следното: не приковах ли вниманието ви? Детинските ви тревоги не ми говорят нищо, но в себе си чувствам, че ни предстои разговор. — Отново се облегна на стола и забарабани с пръсти по позлатената странична облегалка.

Не ми беше до приказки. Съзнанието ми крещеше като неоновите надписи в Лас Вегас. Ротативката в мозъка ми се завъртя бясно и накрая се появиха трите познати думи, които твърде често блясваха в съзнанието ми: Не. Вярвай. Никому.

Изправих се и се протегнах.

— Е… — подхванах аз, преструвайки се на безразличен — доста сте проницателен.

— О, похвалата ви ме радва.

— Искате да откриете кинжала, който и да сте, по дяволите.

Б. измъкна носната си кърпа и лъсна пръстена си.

— Мой ред е да ви върна комплимента. Прозорливостта ви не отстъпва на красотата ви.

— Нужна ви е помощта ни — добавих аз.

— Определено.

— Допускате ли, че знаем нещо?

— Нека не се правим на скромни.

— На колко го оценявате? — попитах.

— Желаете да ви компенсирам?

— Говоря за Кинжала на Медичите. Колко струва?