Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Какви грижи само полагате за мен!
Тя весело се усмихна — днес наистина заслужаваше признателност.
— Лекарят трябва да мисли за здравето на своя пациент. Аз не искам да загубя своя пост като лекар.
Той не снемаше очи от нея.
— Не бих ви отнел никога тоя пост, освен ако доброволно не го напуснете.
— О, това няма да стане!
— Някой ден може да го направите.
— Доброволно — никога!
— Няма ли нещо, което да ви зове в широкия свят далеч от Тройенфелз?
Тя поклати глава.
— Нищо, съвсем нищо. Докато Гилда има нужда от вас, ще остана тук.
— Докато дъщеря ми има нужда от вас? Бихте ли желали винаги да живеете тук?
— Не познавам място в света, където бих се чувствала по-добре.
— В моя самотен замък?
— При моята малка Гилда, която обичам, а и тя ме обича.
— Но ако след тези думи ви обвържа за дълго, много дълго време? Мога да сключа договор с вас.
— Няма нужда от договор, господин граф.
Той онемя от вълнение. Побърза да излезе навън, защото се уплаши, че ще изгуби самообладание. Гризелдис дълго гледа след него, но Гилда не я остави в плен на мислите й. Тя поиска своето. Скоро след това Гризелдис и граф Харо се срещнаха на чая. Той беше съвсем спокоен.
Контесата бе начумерена като зимен ден. Когато веднага след чая графът, Гризелдис и Гилда се отправиха към кръглата кула, тя остана като вдървена на стола си и в погледа й тъмнееше загадка…
Граф Харо, Гризелдис и Гилда избиколиха замъка и стигнаха кръглата кула. Наоколо тя бе обрасла с храсти, тясна пътека водеше към ниска врата.
— Не може ли да се влезе в кулата направо от замъка? — попита Гризелдис.
— Не. Кулата опира до замъка, но помежду им няма вход. В другите кули се отива през коридорите на замъка, но кръглата е съвсем изолирана. Майсторът на кулата устроил горе и една обсерватория за астрономични наблюдения, затова му се струвало, че ще е по-добре, ако кулата не е във връзка със замъка. Мъчно може да се стигне до нея. Моите родители я използваха само при различни тържества, когато се налагаше да пренощуват много гости. Тук се настаняваха младите, неженените, затова в стаите има легла. Малко преди смъртта си баща ми спомена, че иска да пробие врата от коридорите на замъка за кръглата кула. Тези стени са невероятно дебели, непроницаеми.
Гризелдис с голям интерес слушаше. Ето какво било. А тя толкова лесно премина в съня си от кулата в стаите на графинята. Неволно се сети и за тайния шкаф в стената.
— Може би строителят на кулата е предвидил врата за връзка със замъка. Може би съществува вход, за който вие нито не знаете.
— Има подземен коридор, който води към дълбок зимник. Там отлежава виното. Не, в Тройенфелз няма и следа от романтика.
— Може би не знаете, че тя все пак съществува! — настоя Гризелдис.
Той отново се засмя.
— Вие сте упорита, госпожице Фон Ронах. Но сега вече сме до кулата. Моля ви, почакайте няколко минути тук с Гилда. Искам първо да огледам дали ще можем да я изкачим, без да се излагаме на опасност.
При тези думи той извади ключовете от джоба си.
— Тези ключове — и те даже не са романтични.
Гризелдис посегна към връзката.
— Този ключ има особена форма… Ето тук е изрязано сърце. Сега няма вече такива ключове. И никакви следи от ръжда върху него.
Граф Харо пъхна ключа в ключалката. Той мислеше, че ще му е нужна сила, за да отвори. Ключът не беше ръждясал, но и самата ключалка, която бе изложена на атмосферни влияния също не бе ръждясала. За негово удивление ключът се превъртя лесно.
Леко и без шум се отвори и вратата. Когато графът влезе в кулата Гризелдис извади ключа. На кърпичката, с която го изтри, тя забеляза следи от масло. Някои бе смазал ключалката.
Граф Харо изкачи първите стъпала и отвори прозорците.
— Не е толкова зле, колкото си мислех. Въздухът е поносим — каза той.
След това взе още няколко стъпала, отвори и други прозорци, после се спусна долу.
— И така, може да вървим, госпожице Фон Ронах. До втория етаж трябва да се внимава. Е, хайде напред, стълбата се вижда. Аз пък ще водя Гилда.
Гризелдис заизкачва стръмните стъпала. Те бяха каменни, покрити с плесен. Двадесет стъпала водеха до първия етаж. Стигнаха една площадка с прозорец към двора и врата за стаята под нея. Вратата беше затворена. Площадката беше с дъсчен под, боядисан с блажна боя, покрита с прах. Гризелдис забеляза, че от стълбата до вратата имаше тясна ивица сякаш там бе бръскала метла. „Може би шлейф на женска рокля е забърсала пода?“ — помисли възпитателката и отмина нататък.
Оставиха зад себе си разклатените стъпала за втория етаж, където имаше също такава площадка с прозорец и врата за стая.