Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

В гръцките предания откриваме многобройни следи на церемониални и празнични състезания в оскърбления. Общоприето е, че ямбос първоначално е означавало подигравка или шега, и то именно във връзка с обществените оскърбителни и подигравателни песни, които са били част от Деметриевите и Дионисовите празници. Плод на тази атмосфера на обществени подигравки е сатирата на Архилох, която се е декламирала с музикален съпровод по време на състезания. Древният свещен народен обичай ямбос се превръща в средство за обществена критика. Тематиката за обиди и подигравки с жените също, изглежда, се корени във взаимно подигравателните песни между мъже и жени, които са се изпълнявали по време на Деметриевите и Аполоновите празненства. Общият корен на всичко това вероятно е ψόγοζ (псогос), свещена игра по време на публично състезание.103 Едно древногерманско предание ни дава много стар пример за борба в оскърбления по време на един кралски банкет близо до Албоин в двора на Генидите. Този пример е открил Павел Дякон в стари героични песни.104 Лангобардите са поканени на пир при Туризинд, краля на Генидите. Когато кралят започва да тъгува за своя син, загинал в бой срещу лангобардите, другият му син Туризмод става и започва да предизвиква лангобардите с оскърбления (iniuriis lacessere poepit). Той ги нарича кобили с бели крака, като добавя, че освен това вонят. Един от лангобардите му отговаря: „Отиди тогава на полето Асфелд, където ще можеш несъмнено да почувстваш колко смело умеят да ритат тези, които наричаш кобили… там, където костите на твоя брат лежат разпръснати като лоша грудка насред поляна.“ Кралят успява да въздържи двете страни от сбиване „и след това в добро настроение приключват обяда“ (laetis animis convivium peragunt). Последното най-ясно изразява игровия характер на оскърбителните словесни двубои. Старонорвежката литература описва особения обичай mannjafnadr като конкуренция между мъжете. Този обичай, както и състезанието в обещания, е част от т.нар. юлски празник в деня на зимното слънцестоене. Ярък пример за този обичай ни дава сагата за Орвар Од. Той отсяда тайно в чужд кралски двор, където залага главата си, че ще надмине двама от кралските хора в пиене. При всеки рог питие, който надигат противниците, те се хвалят с военни подвизи, на които останалите не са присъствали, понеже са седели позорно с жените си край огнището.105 Понякога този обичай е изразен в опитите на двама крале да постигнат превъзходство посредством самохвални приказки. В една от песните на Еда, Harbardsljod, Один и Тор са поставени един срещу друг в подобно състезание.106 Към тази област спадат и споровете, наречени локасена,107 на Локи с асите по време на един запой. Свещеният характер на тези двубои личи от специалната забележка, в която се казва, че залата, в която се провежда запоят, е „голямо празно място, където цари мир“, gridastadr mikill, където никой няма право да прилага срещу друг насилие за неговите думи. Въпреки че всички тези примери са взети от литературни разработки на мотиви от миналото, ясно личи тяхната религиозна основа и не можем да ги определим само като опити на по-късно появилата се поетична фантазия. Старите ирландски саги за свинята на Мак Дато и празника на Брикренд също съдържат подобни състезания помежду мъже. Де Фрис смята, че mannjafnadr се основава на религиозни представи.108 Случаят с Хералд Гормсон, който заради един-единствен отправен срещу него сатиричен стих е искал да предприеме наказателен военен поход срещу Исландия, показва голямото значение, което се е придавало на подобни обиди.