По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Запази си силите за помпането и приказвай по-малко, Мат. Друг път ще ми разкажеш какво сте правили в бара с Джейкъб.
Тя се загледа към тънката, едва забележима светла линия на хоризонта. Това бяха светлините на Чарлстън.
— Като се умориш, кажи. Аз ще те сменя.
Бавното и мъчително завръщане в пристанището им обтегна нервите. Сара беше казала, че едва ли ще бъде детска игра да се доберат до там, но се оказа доста по-сложно. Какво щеше да прави, ако „Бет“ потъне? Колко ли щеше да струва ремонтът й, ако все пак стигнат брега? Всяка вълна, която се плискаше в наклонения борд на лодката, сякаш й причиняваше физическа болка. Беше отчаяна.
Усети погледа на Мат и се постара да му се усмихне окуражително. Знаеше, че едва ли ще го заблуди. Той достатъчно добре виждаше състоянието на лодката.
Океанът досега беше благосклонен, но положението можеше да се промени всеки момент. Ако се извиеше буря, или дори се появеше малко по-голямо вълнение, „Бет“ тутакси щеше да се устреми към дъното.
Мат отвърна на усмивката й. Сара разбра, че той на свой ред се опитва да я успокои. Изпита желание да се сгуши в топлата му прегръдка, но само стисна по-здраво кормилото и продължи да поддържа курса.
Мат помпеше неуморно. Не спря нито за миг. Сара се стараеше с всички сили да успокоява люлеенето на лодката. Но не успяваше да прогонва мислите за последствията от катастрофата. Несъмнено, ще се наложи да извади „Бет“ на сух док, за да се поправи страничния й борд. Остатъкът от сезона щеше да бъде пропуснат и колежът на Ейнджи ще остане само едно добро намерение. Тя изстена беззвучно.
Всяка вълна, която удряше лодката, разширяваше пробойните и увеличаваше наклона. От неравните краища на дупките се откъртваха парчета дърво и изчезваха във вълните. Преди пет години беше станала подобна авария, макар и по-незначителна. Тогава трябваше да плати триста долара, за да извади „Бет“ на сухия док.
Освен това, трябваше да чака няколко дълги седмици, докато й дойде редът. Времето, прекарано в бездействие, без съмнение щеше да стопи спестяванията й.
Сара се усмихна горчиво. Сега дори не можеше да продаде лодката на Мат. Беше пропуснала и този шанс.
Дощя й се да отпусне глава на кормилото и да се разплаче. Беше отчаяна и уморена до смърт. Вместо това обаче го стисна до болка и се загледа упорито напред.
„Четиристотин долара! А защо не и четири хиляди!“ — Сара изстена.
С огромно усилие на волята се сдържа да не накъса предложението за поправка на „Бет Лу“ и да го хвърли в тъмнозелената вода.
„И това съвсем няма да е всичко“ — погледна дългата поредица лодки, които чакаха за ремонт на сухия док, а после махна с ръка и се запъти към паркинга.
Мат я последва с тежки стъпки. Гледаше я угрижен и замислен. Добре разбираше състоянието й. Нощта беше много напрегната и изтощителна. Часовете, които прекараха на „Бет“, докато я вкарат в пристанището, им бяха изсмукали силите.
Мат беше прекарал цялото време на помпата. Освен това трябваше да внимава и за показанията на индикаторите, докато Сара управляваше лодката.
Часове наред изгубиха, докато укрепят повредената лодка на мястото и в пристанището.
Мат беше присъствал, когато й предадоха предложението за ремонт и после я видя, как отиде до сухия док и дълго гледа към редицата лодки, чакащи за поправка.
Ритна ядосано един камък и се загледа във водата. Искаше му се да я успокои, да й каже нещо весело — така, че тя да забрави за грижите, но нищо не му идваше наум. „Бети Лу“ — гордостта и любовта на Сара стоеше на дока като ранен кит, изхвърлен от вълните на брега. Можеше да си представи какво изпитва тя в този момент.
А той не можеше да направи нищо, освен да подритва камъни. Изпитваше необходимост да я прегърне, да я погали по русите къдрици и двамата да забравят за всички неприятности. Но един вътрешен глас му подсказваше, че това не е подходящо за момента.
Сега стояха един до друг, всеки погълнат от мислите си.
— Свободен си от задълженията си, Мат, — обади се тихо Сара. — Можеш да се върнеш на „Карена“. Ще се видим утре.
Раменете й бяха отпуснати, а лицето — измъчено. Отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се уморена на седалката и протегна ръце.
„Прекалено съм уморена, за да обмислям планове за бъдещето“ — реши тя накрая.
Мат заобиколи и се качи от другата врата. Искаше му се да я вземе в прегръдките си и да я успокои. Но си даваше сметка, че Сара досега се беше държала с върховни усилия на волята. И най-малката проява на съжаление щеше да я накара да избухне в сълзи и тогава щеше да стане много по-лошо.
Когато минаваха по малкия мост, който свързваше — пристанището с града, той наруши най-после потискащото мълчание.