По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Сега тя стоеше на кея и наблюдаваше Мат, който лъскаше занемарената напоследък палуба на „Карена“. Бялата яхта се поклащаше леко.
— Хей, помощник, — извика тя накрая, — едни мои приятели предложиха да идем някъде на палатка за уикенда. Имаш ли желание да дойдеш? Сигурно ще ти хареса. С майка ми и Ейнджи ще ти намерим един спален чувал. Освен това ще ти трябва бански костюм и по-дебел пуловер за вечерта.
— Ммм! Звучи добре. Но какво ще стане с риболова?
Сара се засмя.
— Брей, ти си се пристрастил към тази работа повече от мене! Ако това те успокоява, ще ти кажа, че край къмпинга също може да се лови риба.
Мат бръкна в кофата и я напръска с вода.
— Знаеш какво имам предвид. Какво ще стане с „Бет“?
— Уловът беше слаб през цялата седмица. Сигурно сьомгата се е скрила някъде и чака момента, в който ще престанем да й обръщаме внимание.
— Добре! Ще взема моя спален чувал, но ти трябва да намериш палатка отнякъде.
Приятелите на Сара вече се бяха разположили около един приток на реката. Бяха разпънали палатките на равна пясъчна ивица, заобиколена от дървета.
Сара и Мат извадиха бързо нещата си от колата. Заедно с Ейнджи разпънаха шарена палатка и сложиха вътре спалните чували. Бързаха, понеже времето предразполагаше към плуване. Слънцето грееше силно от безоблачното небе и човек се чувстваше длъжен да се гмурне в прохладната вода.
Сара, Мат и Ейнджи облякоха банските си и се отправиха към реката. Тук, в малкия приток, течението беше почти незабележимо.
Сара си сложи маска за подводно плуване и се зае да издирва мидени черупки и цветни камъчета по дъното. Възнамеряваше да ги използва като украса на глинените вази, които правеха с майка си.
Мат и Ейнджи играеха с голяма надуваема топка. Махаха весело на моторните лодки и водните колела, които минаваха покрай тях.
— Виждаш ли бента? — извика Сара към Мат. — Можеш ли да се задържиш там, когато минава някоя лодка?
Мат се засмя и с готовност заплува нататък. След малко мина една лодка, собственикът, на която беше познат на Сара. Той спря мотора и я прекара бавно покрай преградата. В последния момент завъртя рязко кормилото и даде пълна газ. Вдигнаха се големи вълни, Мат не можа да запази равновесие и цамбурна във водата.
Разнесе се смях и пътниците от лодката замахаха с ръце. Когато Мат се показа отново на повърхността, избухнаха аплодисменти. В следващия момент той се приближи към Сара. В очите му имаше закачлив блясък. Внезапно се хвърли върху нея и я потопи във водата.
Денят премина в много веселие и забавления. Слънцето вече залязваше, а Мат, Сара и Ейнджи още продължаваха игрите си във водата.
Мъжете бяха събрали сухи дърва и оградили място за огън. Когато тъмнината се спусна, седяха около пламъците, печаха месо и си разказваха стари истории. Един от приятелите на Сара извади китарата си и подхвана някаква стара кънтри мелодия.
Луната надничаше през клоните на дърветата и осветяваше повърхността на водата. Сара седеше на един дънер до Мат. Беше склонила глава на рамото му, а той я прегръщаше нежно. Ейнджи беше отишла да спи.
Приятно й беше да чувства топлината на ръцете му. Не искаше нощта да свършва никога. Тя въздъхна леко и затвори очи. Когато Мат си отидеше след сезона, щеше да си спомня тази нощ…
— Господи, защо не пратиш малко радост на грешната земя! — Сара нахвърля парчета лед в трюма. — Седем! Седем жалки сьомги след четири дена усилена работа! Положението не е от най-розовите.
— Все пак животът не е толкова лош, Сара, — обади се Мат откъм кабината за управление. — Спомни си само, че…
— Мълчи! Трябва да обмисля положението! — Тя седна върху един сандък на палубата и подпря глава с ръце. — Ще вия и ще оплаквам нещастната си съдба. Може би сьомгата ще ме чуе и ще се смили над мене. Може би доброволно ще се закачат на куката проклетите риби, как мислиш? От състрадание. Трябва все пак да знаят, че имам да плащам колежа на Ейнджи… и… да върви всичко по дяволите! Ох…
Мат отклони поглед от линията на хоризонта и се обърна към Сара:
— Какво се е случило?
— Убодох се на някаква треска. Типично! Злото не идва само — Сара направи измъчена физиономия.
Мат остави въжето, което държеше.
— Чакай, ще ти помогна. Не можеш да я извадиш сама. Освен това, виждам по-добре и ръцете ми не треперят.
Наведе се и извади внимателно треската, която се беше забила в крака на Сара.
— Готово!
— Да се надяваме.
Той се засмя и я прегърна през талията.
— Да се надяваме, че ще го преживееш някак — наведе се и целуна мястото, откъдето беше извадил треската. — Дори няма кръв.