По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Сара се загледа към линията на хоризонта. Беше й необходимо малко време, за да осмисли думите на Мат.
Затвори очи и вдигна лице към слънцето. Почувства внезапно леко бодване в сърцето. С мъка сдържа напиращите сълзи. Страховете й се оправдаха. Един ден луксът щеше да започне да липсва на Мат, животът тук щеше да му се стори прекалено еднообразен. Щеше да се върне пак там, откъдето беше дошъл.
Беше дошъл само за развлечение през лятото. Любовта им, всички радостни мигове, прекарани заедно, са били само поредното му приключение. За нея обаче значеше много повече — Мат й бе станал изключително скъп. Беше влязъл в живота й. Всеки миг с него и всяка нежност, която си разменяха, Сара приемаше като прекрасен подарък.
Раздялата й с Мат щеше да е много тежка — сега го съзнаваше по-ясно от всякога. Докато бяха заедно, тя си даде сметка колко самотен и сив е бил досегашният й живот. Мат бе събудил отново чувства в сърцето й, които бяха дълго потискани.
Измина още една седмица в търсене на сьомга в открито море. Отново нямаше късмет. Океанските течения и рибните пасажи сякаш се бяха съюзили против тях. Сара с всеки изминал ден ставаше все по-нервна и раздразнителна. Трудно се издържаха такива дни. Как щеше да обясни на семейството си, че не се е уловило нищо?
Отлетя още един ден, изпълнен с нови очаквания и нови разочарования. Настъпи нощта. Седяха на скамейката в каютата. Мат придърпа Сара към себе си.
— Отпусни се, скъпа! — масажираше внимателно слепоочията и челото й. — С твоята нервност не допускаш никаква риба на борда.
Тя се обърна и сложи ръка на рамото му.
— Знам, но това ме отчайва още повече — погледна го загрижено, — не мога да печеля пари с продажба на солена вода. А това е единственото нещо, което се намира в изобилие наоколо.
— Според мене в момента трябва да се концентрираме върху една друга, не по-малко важна от риболова дейност — прошепна й в ухото и я целуна нежно. — До утре сутринта съществуваме само аз и ти.
— Това звучи обещаващо — Сара постепенно се отпусна в ръцете му, обърна се и се изтегна на скамейката.
Мат обви ръце около талията й. В един момент тя забрави грижите си. Мат покри лицето й с целувки.
— Дните прекарвам в търсене на рибни пасажи, а нощите — в търсене на съкровища — отбеляза той.
Сара долепи устни там, където под разкопчаната риза се виждаше загорялата му кожа.
— Обичам търсенето на съкровища!
Ръцете му се плъзнаха под блузата и започнаха да галят гърдите й.
— Хубавото е, че знам какво търся и къде да го намеря — отбеляза Мат, галейки внимателно гладката й кожа.
— Престани, възбуждаш ме! — Сара се засмя и се извъртя в ръцете му. — Престани, или ще ти покажа как правят любов пиратите.
— Впрочем, как го правят пиратите, капитане? Караш ме да се разкъсвам от любопитство — Мат се зае да съблича памучната й блуза през главата.
— Много рядко — прошепна тя на ухото му, — правят го много рядко, защото невинаги се случва жена да попадне на кораба им.
Мат с многозначителна физиономия се претърколи над нея.
— Сега си давам сметка колко е хубаво, дето не съм пират, а само обикновен рибар. Голям късмет извадих и със състава на екипажа — петдесет процента от него са жени.
— Аз също нямам нищо против мъжката половина на екипажа.
— Това комплимент ли е или предизвикателство? Добре, няма да се замисляме дълбоко — Мат обви ръце около раменете й и започна леко да я целува по шията. — Бих го правил до безкрайност — шепнеше той в захлас.
— Защо си мисля, че навремето правехме и други неща — какво ще кажеш, помощник? — Сара се сгуши доволно в прегръдката му.
Целувките му ставаха все по-настойчиви и страстни. С една ръка я притискаше до себе си, а с другата галеше гърдите й.
Сара имаше чувството, че за първи път е в прегръдките на мъж. Ласките му я караха да трепери от желание и страст. Кожата на лицето и раменете й поруменя, а връхчетата на гърдите й се втвърдиха.
— Искам да чувствам тялото ти с устни — шепнеше Мат разгорещено.
Наведе отново глава над гърдите. Целувките му я караха да стене тихо от възбуда. Затвори очи и сякаш загуби усещане за време и пространство.
— Моля те, Мат… — изплъзна се от устните й, но сама не знаеше за какво го моли — да не разпалва толкова страстта й или да я задоволи, колкото се може по-бързо.
Мат вдигна очи. В сумрака на каютата те изглеждаха тъмносини.
— Толкова си хубава, любима, — промълви тихо, — искам да целуна всяко кътче от тялото ти…
Бяха се любили много пъти тук, на „Бет“, но всяка нова близост беше сякаш по-вълнуваща и по-приятна от предишните. Двамата се вълнуваха, сякаш го правеха за първи път.