По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Утре рано ще дойда у вас. Може да закусим заедно и да обмислим положението. Ще говоря с един…
Сара поклати глава.
— Не! Аз ще дойда при тебе на „Карена“, когато ми се проясни главата.
След това отново настъпи мълчание. Пътуването се стори на Мат безкрайно дълго.
Сара паркира колата и погледна към него.
— Можеш да постъпиш на работа на някоя друга лодка — каза тя, като се усмихна горчиво.
Изпита съжаление към нея и нещо го бодна в сърцето, като си помисли, че сред морето от неприятности тя се грижеше и за неговите проблеми.
Отвори вратата и слезе от колата.
— Няма да помръдна от сегашното си работно място, Сара. Ще те чакам. Никога не бих изоставил любимия си капитан в беда.
Напрегнатото му лице не съответстваше на шегата в тези думи и той бързо млъкна.
— До утре — Сара му махна и потегли нататък.
Няколко секунди Мат стоя, загледан в отдалечаващата се кола, а после се обърна и закрачи към кея.
— Дали Джейкъб ще ми даде съвет и за този случай? — мърмореше си той под нос, докато минаваше по трапа, — може би тази вечер все пак ще е добре да се отбия в бара.
Сара затвори чековата си книжка и после ядосано я хвърли на масата.
— Положението не е блестящо. Всеки път, когато погледна тук, направо ми призлява. Нямам пари и не знам какво да правя.
Майка й стоеше до нея. Сложи успокояващо ръка на рамото й.
— Можем да ипотекираме още веднъж къщата — предложи й замислена.
— Не вярвам, че в банката ще се съгласят. А освен нея, нямаме нищо друго. Сега дори не мога да продам „Бет“. Никой няма да я купи в това състояние, а дори и да се намери купувач, сумата ще бъде символична.
Сара взе книжката си и откъсна празна бланка.
— А имаме и други дългове — показа една колона от цифри. — Тази година можехме да ги върнем всичките с малко повече късмет. Но напоследък късметът ми никакъв го няма. Всичко ми дойде до гуша.
— Сара, не си мигнала цяла нощ, а днес през цялото време си обикаляла, за да уреждаш ремонта. Защо просто не си вземеш горещ душ и не отидеш в леглото? Утре всичко може да изглежда по-поносимо. Сега ще ти донеса нещо за ядене и след това трябва да се наспиш!
— О, мамо, бих спала цяла седмица, но от това нещата едва ли ще се оправят. Но добре, че все пак „Бети“ не потъна. Като си помисля, че можеше да бъде и много по-лошо — Сара се усмихна измъчено. — Не мога повече да живея в тази несигурност. Постоянно се самообвинявам, като си помисля и за Ейнджи. Тя трябва да получи добро образование. Трябва да отиде в колеж. Нали и ти мислиш така? — тя се наведе и разтри изтръпналите мускули на врата си.
— Да, разбира се. Но за това има още време.
— Няколко години ще минат неусетно. Налага се непременно да измисля нещо. Чудя се дали Мат все още се интересува от „Бети“? В това й състояние? Може би наистина е по-добре да я продам и да си потърся някаква друга работа. Сигурно ще намеря нещо по-подходящо, макар че едва ли ще ми доставя такова удоволствие, както риболова.
Тя се изправи и се обърна към майка си. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Как мислиш, дали да ида при него и просто да му кажа, че „Бет“ му принадлежи? Че му я подарявам, с оглед на финансовото си положение?
— Върви да спиш, детето ми! Повярвай ми, утре всичко ще изглежда по-добре!
Хелен сложи ръка на рамото на дъщеря си и я погледна.
— Не забравяй, че все още имаш мен и аз няма да допусна да си разбиеш главата в стената.
— Добре, мамо. Ще умуваме утре. Дано наистина утрото излезе по-мъдро от вечерта. И няма нужда да ми носиш нищо за ядене. Цялата тази история се отрази фатално на апетита ми.
Сара беше смъртно уморена, но не можеше да заспи. Лежеше в широкото си и удобно легло и гледаше как лунната светлина хвърля бледи отблясъци по стените на стаята.
Обърна се неспокойно на другата страна. Чувстваше се самотна и безпомощна. Никога през изминалите години, откакто загина Грег, не се беше чувствала толкова самотна. По бузите й се търколиха сълзи.
„Бети Лу“ се беше превърнала в част от самата нея. Лодката й напомняше за времето, когато бяха заедно с Грег. А сега и за Мат.
Да се раздели с „Бет“ означаваше, освен всичко друго, и раздяла с Мат. Ако лодката премине в негово владение, връзката им несъмнено щеше да свърши. В това беше твърдо убедена.
Нима през цялото време той не беше искал преди всичко „Бет“? Когато я получи, ще изчезне от живота й, макар че всичко в нея ще му напомня за техния „малък роман“. Сигурно нямаше да го види никога повече.
А що се касаеше до „връзката“ им, на брега тя май изглеждаше като риба на сухо. Поне по отношение на Мат. На брега той се държеше нежно и приятелски, но се контролираше добре и не даваше израз на страстта си.