По мъж така не съм копняла

Следващата сутрин беше топла, а ясното небе предвещаваше горещ ден. Сара отвори очи и се усмихна, като видя, че Мат вече е станал и вари кафе. Беше един от онези дни, в които й се искаше да прегърне целия свят.

Когато наливаше кафето, тя се надигна и го целуна по бузата.

— Изглежда краткият сън не ти се отразява зле, съкровище, — отбеляза Мат с шеговит тон.

После отиде в кабината за управление, за да погледне уредите. Сара кимна и се загледа през илюминатора към хоризонта, сякаш търсеше нещо. Мат се върна и отпи глътка от горещата течност.

— Водата изглежда добре — промърмори Сара замислено. — После, като видя учудения му поглед, обясни: — Този наситен зелен цвят на водата е хубав признак. Рибата обикновено кълве добре в такива дни. Но досега имаме толкова лош шанс, че вече не вярвам на никакви правила и предчувствия. Май все се оказва, че греша. Другите рибари също нямат голям късмет. Големият ни опит тази година и той не ни помага много. Непрекъснато се разминаваме с рибните пасажи.

Тя вдигна рамене, взе чашата си и излезе на палубата. Мат я последва.

— А пък аз се надявах да науча от тебе някакви големи тайни за лова на сьомга. Да не би аз да съм кутсузлията тук?

— Още ли имаш желание да купуваш „Бет“, или вече си избил тази мисъл от главата си? — каза тихо Сара, сякаш се страхуваше от отговора му.

— Това е точно лодката, която търся — рече Мат и присви очи, за да открие другите лодки наоколо.

Силуетите им се открояваха на фона на тъмната вода — до най-близката имаше не повече от два километра.

Сара отпи глътка кафе. Горещата течност опари гърлото й, но тя като че ли не го усети.

— Този сезон е толкова лош, че в края му навярно много лодки ще отидат за продан. И всичките с разрешително. Сигурна съм, че доста от колегите ми сега проклинат нещастната си съдба и си мислят колко добре би било, ако успеят да се отърват от лодката си и да се заемат с по-доходен бизнес.

Мат сложи ръка на раменете й.

— Ще се видя в чудо коя да си избера, така ли?

Тя отстъпи крачка назад и се обърна към него:

— Надявам се, че ще намериш лодката, за която си мечтаеш. Естествено това няма да е „Бет“. Мисля, че няма да се разочароваш особено.

— О, Сара, ти си моят сладичък капитан. Но защо си толкова безпощадна, когато стане дума за „Бет“? Трябва да ми дадеш поне мъничка надежда. Помисли си, че духът на твоя екипаж ще спадне. — Погали я по къдриците и продължи: — Ако се държиш така зле с мен, сигурно животът ми ще стане кошмарен.

— Един капитан е длъжен да мисли преди всичко за своя кораб, помощник! Сега бъди така добър да приготвиш въдиците, защото сьомгите вече сигурно чакат с нетърпение да ги пуснем долу в трюма.

Мат отдаде чест и с няколко уверени движения разплете кордите и пусна въдиците във водата. Беше усвоил занаята. Истинско удоволствие беше да работиш с него през деня. Да не говорим за нощите.

Нощта беше непрогледна. Луната беше закрита от облаци, а на небето се виждаха само няколко бледи звезди. Сара държеше с две ръце кормилото и се взираше напред в тъмната вода. Носът на „Бет“ пореше вълните и образуваше ивици пяна. Моторът бумтеше на пълни обороти. Сара не чувстваше умора. Напротив — сякаш беше изпълнена с енергия и нови сили. Може би тази нощ щяха да хванат още риба!