По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Отчаяна, Сара зарови глава във възглавницата. Тази нощ леглото й се струваше прекалено голямо, а завивките — прекалено широки. Нищо не беше както трябва.
Жадуваше за близостта на Мат, за топлите му, силни ръце. Спомни си за нощите, които бяха прекарали заедно на „Бет“. Спомените нахлуха в главата й. Не можа да се сдържи и сълзите отново потекоха по лицето й. Толкова хубаво й беше тогава — всеки път като че ли започваха отначало…
След това си припомни и онази лунна нощ на къмпинга…
Дърветата изглеждаха призрачно на лунната светлина. От другите палатки не се виждаше никаква светлина. Всички бяха вече заспали…
Тогава тя се бе събудила от шепота на Мат:
— Сара, ела да видиш луната — сянката му се открояваше през отвора на палатката.
— Колко е часът? — попита го тихо, за да не разбуди майка си и Ейнджи.
— Два. Ела навън! — той придържаше брезента, за да може да излезе.
Сенките на предметите бяха мастиленочерни. Но луната обливаше всичко с призрачната си светлина.
Очарована, Сара се облегна на рамото му и се огледа наоколо. Хълмовете, които денем можеха да се видят от това място, сега се открояваха едва забележимо. Приличаха на къщите на някакви великани.
— Ела във водата — предложи Мат с приглушен глас и я поведе далече от палатката.
Тя вървеше доверчиво до него, омагьосана от очарованието на нощта. Никой не смущаваше спокойствието им.
Изведнъж кратък вик наруши тишината.
— Какво беше това? — попита Мат.
— Предполагам, че е някаква птица. Не се страхувай. Аз съм с тебе! — прегърна я и я целуна по бузата. В очите му имаше странен блясък. След това долепи устните си до нейните…
Сара скочи от леглото, облече халата си и се запъти към кухнята, за да си налее чаша вода.
Вместо това обаче излезе от къщата и се заразхожда по пътеката, за да прогони мислите си. Но когато се върна в леглото, спомените отново нахлуха в съзнанието й…
Онази нощ не беше минала само с една целувка. Мат почти я беше подлудил от страст със своите ласки и нежности. Но не отиде по-нататък. По някое време я заведе до палатката и просто й пожела лека нощ.
Винаги, когато бяха на брега, Мат оставаше глух за желанието й да се любят. Тогава, край реката, тя беше много разочарована. Щеше й се да го бутне във водата. Поведението му беше необяснимо. Той беше толкова страстен на борда на „Бети“ и толкова въздържан на сушата…
На следващата, сутрин нещата не изглеждаха по-розови от предишния ден. Главата я болеше, а мислите й отново се блъскаха безразборно в търсене на изход от ситуацията. По някое време през нощта трябва да беше заспала, но въпреки това изобщо не се чувстваше отпочинала.
Грижите около ремонта на „Бет“ и неизяснените й отношения с Мат Ейндриън продължаваха да тегнат на сърцето й.
Отиде до пристанището. Паркира колата и се запъти към дока. Мат стоеше на палубата на „Карена“. Като я видя, махна й весело с ръка и се запъти да я посрещне.
Откъм морето духаше свеж утринен бриз: Но това не беше достатъчно, за да разсее мислите на Сара. Беше взела решение. Спря за миг и сложи ръка на гърдите си, а после продължи с усилие на волята. Сякаш стъпваше боса по натрошени стъкла.
— Мат, искаш ли все… още да купиш „Бети“? — промълви и след това стисна устни, сякаш се срамуваше от думите си.
Мат понечи да отговори, но тя го спря с жест:
— Естествено, ще приспадна от цената разходите по ремонта.
— Сериозно ли говориш, Сара?
Мат изглеждаше измъчен. Преди не го беше виждала в такова състояние. Имаше тъмни кръгове около очите, лицето му беше бледо, а погледът — празен. С нищо не напомняше за онзи веселяк и шегаджия, с който някога бяха прекарали много страстни нощи на борда на „Бети“. Между тях сякаш зееше пропаст, а не само тясна ивица вода.
Сара хвърли поглед към празното място до „Карена“. Сърцето й се сви, но отново насочи вниманието си към човека на палубата на бялата яхта.
— Да, напълно съм сериозна. Няма да премълча и това, че можеш да намериш доста по-добра лодка на разумна цена веднага, щом свърши сезона.
Мат скочи на кея. „Карена“ се поклати леко.
— И колко искаш за „Бет“?
Гласът му беше тих, но думите, кой знае защо, й причиниха болка. Искаше й се да се сгуши в прегръдките му и да не гледа повече към празното място до яхтата му. Но сега трябваше да се владее.
— Четиринадесет хиляди — Сара издаде напред брадичка и направи неволна гримаса. — Не бих я продала на никого, ако не съм убедена, че ще се грижи добре за нея. Ти показа, че можеш да се справяш отлично и се надявам да го правиш и за в бъдеще, а освен това…