По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Мат! — Сара се засмя нервно. — По-откачен си от всякога.
Той се изправи бавно, притисна я до себе си и целуна къдриците й:
— Това е вярно, съкровище. Да не би да имаш нещо против? И какво ще правим сега според теб?
— Мисля, че трябва да се връщаме. Остана ни малко гориво, а и храната е на привършване. И най-вече — нямаме късмет.
Склони глава на гърдите му. Кожата му беше тъмна и топла от слънцето.
— Може би ще успеем да си платим поне нафтата.
— Може би! За печалба не може и да се мисли. Сякаш някой ни е омагьосал — погледна Мат в очите. — Всъщност бих останала още малко, но започвам да се затъжавам за Ейнджи и мама. Освен това, крайно време е да взема един горещ душ. Дойде ми до гуша солената вода.
Мат се засмя.
— Не мога да кажа нищо насреща, капитане. Да обявим ли решението си и на другите рибари по радиото?
— Да, но първо ме целуни.
— Винаги съм изпълнявал с готовност такива заповеди — вече я беше взел в прегръдките си.
Когато закотвиха „Бет“ в пристанището, слънцето стоеше високо в небето. Времето беше необичайно топло за средата на май. Сара се беше облегнала на кабината за управление и наблюдаваше как Мат се занимава с кормилото.
— В дни като днешния ми се ще да управлявам една малка и приятелски настроена ветроходна яхта — тя се любуваше на изпъкналите мускули под тъмносинята фланелка на Мат.
— Не бих казал, че управлението на ветроходна яхта е безпроблемно. А ако се пусне и моторът, „Карена“ може да вдига шум, колкото и всяка друга лодка. Освен това, няма такава уютна и прясно боядисана каюта като „Бет“ — Той се засмя.
— Мат, защо всъщност докара яхтата си тук? Защо не идеш да си изкараш почивката някъде на юг, където няма толкова бури и студени дни? Не мога да си обясня, какъв интерес може да има към Чарлстън човек като теб.
— Добър въпрос. Какво всъщност търся тук? Мисля, че може да го формулираме така: Аз бягам. Бягам от всички тези конференции, уговорки, делови срещи и коктейли. Бягам от стреса — затвори капака на компаса и я погледна сериозно. — Стремейки се към все по-хубав живот, аз постепенно забравих какво трябва да съдържа това понятие.
— Но защо избра моята лодка? Защо не се излежаваш някъде на слънце, за да си почиваш от неприятностите, а веднага си навличаш нови? Животът в открито море не може да се нарече комфортен.
— Твоята работа понякога наистина е дяволски трудна, затова пък винаги чувствам удовлетворение, щом свършим. Не мога да кажа същото за собствения си бизнес. Когато слагаш стръв на въдицата и я хвърлиш във водата, а след това изтегляш рибата на борда, ти знаеш точно защо го правиш. Когато чистиш люспите на рибите, ти чувстваш предмета на дейността си в ръцете си — можеш да го пипнеш или да го помиришеш. Нали разбираш какво искам да кажа? — Мат замислено потри челото си и продължи: — За мен, както и за братята ми, положението на нашата фабрика беше много важно. Постепенно предприятието се разрасна и изгубих от поглед отделните детайли. Изгубих се в джунглата от графици, планове и икономически анализи. И ето ме тук, излязъл от семейния бизнес и вършейки неща, които придават повече смисъл на живота ми. Така времето минава много по-приятно, отколкото ако гониш графици, повярвай ми!
— Звучи, като че ли си обмислял дълго решението си да се махнеш. Измислил си си достатъчно причини. Но какво ще кажат братята ти по този въпрос?
— Приемат решението ми. Единият сега се грижи за продажбите, а другият — за производството. Откакто участвам в предприятието само като акционер, търканията помежду ни значително намаляха.
— Ти! Наблюдател? Не може да бъде!
— Не можаха да ми изплатят дяла и се разбрахме да си остана собственик, но да не се меся в управлението. Това донякъде ми допада. Трябва да призная, че се радвам, дето ти успя да впрегнеш така успешно работната ми сила тук, на „Бет“. По този начин нямам чувството, че само си губя времето, радвам се, че съм полезен на някого. Между другото, оказва се, че и като фабрикант съм свършил това-онова за клетите риболовци.
— Какво искаш да кажеш? — Сара проследи погледа му, отправен към инструментите в кабината.
— Ами, например това табло тук е конструирано в нашата фабрика. Радиостанцията също носи нашия фирмен знак — Мат се наведе и посочи към уредите. — А пък онова там…
— Стига, Мат! Това долу няма нищо общо със случая. Аз наистина си мислех, че ти тук само за ваканцията…
Той поклати глава.
— Преценката ти е погрешна. Всъщност „Карена“ беше конструирана, за да се експериментират някои нововъведения. На практика обаче нямах време дори да я изкарам от пристанището.