По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Поласкан съм — прекъсна я Мат. Внезапният му сарказъм й причини болка. — Мога да оценя какво значи предложението ти да продадеш уникалната си лодка… За теб тя явно значи повече от всичко друго на този свят и ти й посвещаваш цялата си любов, време и внимание. В сърцето ти няма място за нищо друго. Не се тревожи, ще се грижа за твоята „Бети“ като за любимо дете.
— Мат, почакай…
— Не! — прекъсна я той. — Още днес ще ти подпиша чек и не искам да слушам повече за това проклето корито.
След това се обърна и забърза по трапа към яхтата си.
„Добър финал на нашия роман, няма що — помисли си Сара с горчивина. — Но все пак един ден краят му трябваше да дойде“.
Любовта им беше прекалено страстна и бурна, за да бъде продължителна. Сара не беше сигурна дали Мат не си е мислил през цялото време само за „Бет“.
Сега, когато вече стана неин собственик, той щеше да зареже Сара като играчка, която му е омръзнала. Изведнъж й се стори чужд. Защо поне за миг не се опита да я успокои? Къде останаха ласките и нежностите му?
Тя се загледа в палеца си, където се открояваше розов белег от зарасналата рана. Стисна зъби и сви юмруци. Беше преживяла толкова разочарования през живота си. Нямаше да се остави да я залъгват като малко момиченце. Бе дошло време да покаже какво е научила от житейските несгоди.
Когато слънцето започна да клони на запад, Сара вече държеше в ръце подписания чек. Всички формалности бяха уредени и всички книжа — подписани.
Загрижеността в погледа на Хелен и следите от сълзи в очите на Ейнджи я потискаха.
Седяха на масата в кухнята. Сара се помъчи да се усмихне и заговори с оптимизъм за бъдещето. Когато обаче майка й спомена за Мат Ейндриън, тя едва е изпадна в истерия. Вече нямаше такъв човек в нейния живот…
През следващите дни времето чувствително се влоши. Почти всеки следобед валеше, а небето беше покрито с тъмни облаци. Сара се сгуши в дъждобрана си и се отправи през дъжда към дока. Под краката й се плискаше водата от многобройните локви.
— Какво правиш тук? — чу се изведнъж познат глас и една силна ръка я хвана за рамото.
През дъждовните капки съзря лицето на Мат.
— Имам да уреждам едни работи. Пусни ме!
— О, така значи!
Тя се опита да се отскубне, но не успя.
— Почакай.
Мат се засмя и я хвана още по-здраво. Широките му рамене я предпазваха от струите вода.
— Има нов ред на пристанището. Първо трябва да кажеш паролата и след това можеш да се приближаваш до лодките. Това прави живота на собствениците по-сигурен. Паролата за днес е отговорът на въпроса „Какво правиш тук?“
Сара знаеше, че няма да я пусне, докато не задоволи любопитството му.
— Исках да се огледам за някоя лодка.
— Какво значи това?
— Имах предвид да огледам „Глазгоу Бегър“ — Сара се дръпна рязко, — горката лодка е накрая на силите си. Чух, че е обявена за продан. По-малка е от „Бет“, но на мене ще свърши работа.
Бръкна в джоба си и извади оттам един ключ.
— Ще отида да я огледам, преди да направя предложението.
Мат стисна ръката й до болка. Очите му блестяха заплашително. Явно се владееше с мъка.
— Искаш да купиш друга лодка?
Хвана я за рамото и я разтърси. Сара неволно потрепери.
— Значи искаш да купиш друга лодка с парите, които ти дадох за „Бет“, така ли!
Поведе я към „Карена“, все още стискайки я за ръката.
— Пусни ме! Пусни ме, чуваш ли! — Сара се дърпаше с всичка сила. — Махни си ръцете!
Не преставаше да вика, макар че наоколо нямаше никой, който да й помогне. Стигнаха до „Карена“, Мат я взе на ръце и прекоси трапа.
— Това си е чисто отвличане! — протестираше Сара.
Пусна я чак когато влязоха в кабината.
— Ти си най-глупавата и безразсъдна жена, която съм срещал някога — започна Мат разгневен.
— Момент, мистър Ейндриън! — Сара го погледна в очите. — Аз пък досега не бях срещала мъж, който така да ме използва.
— Никога не съм те използвал, Сара! Ти си просто сляпа и глуха. Виждаш единствено това, което искаш да видиш. Но сега ще ти кажа едно нещо със сигурност — няма да допусна да купуваш лодка и да излизаш сама в океана!
Сара оправи една немирна къдрица, която беше паднала на челото й. Очите й святкаха гневно.
— Нали трябва да преживявам от нещо. Риболовът е моята професия. Ти нямаш абсолютно никакво право да определяш, дали ще купувам лодка, или не!
Той пристъпи към нея. От мокрото му яке се вдигаше пара.
— Още веднъж ти казвам, че няма да допусна да купуваш лодка.
Тя го гледаше объркано.
— Мат, нали сега имаш „Бет“. Какво искаш още?