Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Няма да е зле — пое си той дълбоко дъх. — Пак ли ще има изненади? Защото в такъв случай предпочитам да ги узная сега, а не впоследствие.
Магьосникът тръгна обратно през вратата на кулата.
— Не, ваше величество. За вечеря няма да има изненади. Тя ще бъде напълно приятна. Заповядайте.
Минаха през коридорите и стълбището на двореца и отново се намериха в трапезарията. Бен все още имаше въпроси, които очакваха своя отговор, но бе твърде уморен и гладен, а въпросите можеха да почакат. Остави се да го отведат на почетното място на масата и седна. Стомахът му се отпусна и студените тръпки отминаха. В края на краищата бе оцелял, и то без особени увреждания. Ако това е най-лошото, можеше да го понесе…
— Да ви предложа ли вино, ваше величество? — прекъсна Куестър мислите му.
Денят отминаваше и мракът над двореца се сгъстяваше. Магьосникът вдигна ръка, насочи я към канделабрите и те светнаха в златиста светлина без пламък и пушек, запалена неизвестно как.
— Отново малко магия — усмихна се другият. — Искате ли вино?
Бен се отпусна на облегалката.
— Да, и оставете бутилката.
Куестър направи жест и виното се появи до лакътя му. Магьосникът се бе настанил от дясната страна на Бен. Появиха се Абърнати и Буниън и седнаха отляво. Парснип щеше също да дойде, след като сервира вечерята. Те бяха едно голямо, щастливо семейство.
Бен се обърна към магьосника.
— И още веднъж ти повтарям, Куестър — никакви изненади повече. Искам всичко да знам. Искам да разбера какъв е този медальон. Искам да разбера що за човек е Мийкс. Искам да узная кой е продал Ландовър и защо. Искам да разбера цялата тази история.
Абърнати постави лапи на масата и погледна Бен над рамките на очилата си.
— На ваше място, ваше величество, щях първо да си изпия виното.
Той хвърли с рунтавата си физиономия многозначителен поглед на Буниън, които седеше до него. Коболдът се усмихна, просъска и всичките му зъби се оголиха.
Бен протегна ръка към виното.
Беше изпил голяма част от бутилката, когато Парснип се появи с вечерята. Коболдът донесе задушено телешко със зеленчуци, прясно омесен хляб, сирене и сладкиши. Каквото и да става, поне няма да се умре от глад, помисли си Бен.
Изяде порция задушено с хляб и сирене, изпи няколко чаши вино и се замисли за Ани и Майлс и за онова, с което се бе разделил. Куестър и Абърнати спореха за всичко — от добрата кухня до ролята на магията за поддържане на здравето. Коболдите се усмихваха и омитаха всичко, което се изпречеше пред очите им. Когато дойде време за допълнителни порции, Куестър реши, че задушеното е изстинало и поиска да го притоплят. Парснип изсъска и оголи зъбите си, а Абърнати каза, че го предпочита студено. Куестър не беше съгласен. Спорът бе прекратен, когато Куестър използва магия, за да го притопли, при което то изстина в тенджерата и тенджерата избухна в пламъци, като подпали цялата маса с ленената й покривка. Всички наскачаха и започнаха да крещят, да съскат и да лаят едновременно. Куестър отново използва магия и този път в трапезарията валя в продължение на петнайсет минути.
На Бен му писна. С чаша вино в ръка той последва Абърнати, който го отведе в царските покои — опърлен, подгизнал и леко пийнал. Утре, каза си той, легнал в постелята, ще имам повече късмет.
КОРОНАЦИЯТА
Може би наистина щеше да има късмет на другия ден, но Бен Холидей така и не успя да разбере.
Явиха му се сънища, които бяха смес от реалност и фантазия. Сънува Ани и се развълнува от това, че отново я среща жива, че е с нея и я люби, обхванат от смътното чувство, че не може да я задържи и ще я изгуби още веднъж. Сънува Майлс, груб и циничен, който, докато вървяха из Чикаго, пълен със сини дъбове, непрекъснато напомняше на Бен, че го е предупреждавал какво ще стане. Сънува адвокати и съдилища, където от местата на съдебните заседатели съскаха коболди и съдиите имаха вид на рунтави кучета. Сънува високи склонове и бетонни алеи и над всичко това един дракон, черен като нощта. Сънува демони и рицари, и силуети в мъглата, и дворци, които блестяха като слънце.
Сънуваше и светът все повече се отдалечаваше от него.
Когато се събуди, бе утрин. Намираше се в спалните си покои — обширно помещение, покрито с гоблени и копринени драперии, с полиран дъб и хералдически каменни статуи. Лежеше в леглото си — огромен, обвит в балдахин саркофаг от дъб и метал, който сякаш всеки момент можеше да се прегъне като лодка. Разбра, че е сутрин, по мъждивата светлина, която проникваше от високите сводести прозорци, въпреки че оставаше сивомъглива и безцветна. В неговата стая и в стаите наоколо бе тихо. Дворецът приличаше на каменна черупка.