Приказки за чудатите [bg]

Лавиния разбрала, че трябва да му помогне. И ако това означавало, че Бакстър ще порасне отново — какво пък, просто ще го покаже на баща си и ще му признае какво е направила. Той ще я разбере, помислила си тя, когато чуе историята на момъка. Тя го поканила вътре, сложила го на леглото и измъкнала от ухото му изумително дълъг черен конец. Той имал повече намотани в главата кошмари от всеки друг, когото била лекувала, и щом приключила, конците покривали пода на стаята ѝ като черна гърчеща се черга. Младежът ѝ благодарил, надарил я със странна усмивка и се измъкнал от прозореца толкова припряно, че си разкъсал ризата на дръжката.

Час по-късно, когато зората се пуквала, Лавиния все още размишлявала над странната му усмивка. Новият конец не се намотал на кълбо, а скритият в джоба ѝ Бакстър потрепвал изплашено.

Баща ѝ повикал децата за закуска. Лавиния осъзнала, че още не е напълно готова да му признае какво е направила. Нощта била дълга и първо имала нужда да се подкрепи. Напъхала конеца под леглото. Затворила вратата, заключила я и слязла долу.

Баща ѝ седял на масата, погълнат от своя вестник.

— Ужасно — промърморил той и поклатил глава.

— Кое? — попитала Лавиния.

Той оставил вестника.

— Толкова е отвратително, че се колебая дали изобщо да ти казвам. Преди няколко седмици мъж и жена му са били убити хладнокръвно.

Значи младежът ѝ бил казал истината.

— Да, чух — кимнала тя.

— Е, това не е най-лошото — продължил баща ѝ. — Изглежда, полицията най-сетне е идентифицирала главния заподозрян — това е осиновеният им син. В момента го издирват.

Лавиния усетила, че ѝ се завива свят.

— Какво каза?

— Виж сама.

Баща ѝ побутнал вестника през масата. Там имало фотография на младия мъж, който я навестил предната нощ. Лавиния се отпуснала тежко на стола и стаята се завъртяла пред очите ѝ.

— Не ти ли е добре? — попитал я баща ѝ.

Преди да успее да отговори, от спалнята ѝ долетял силен тропот. Новата топка кошмари се била навила докрай и сега искала да е близо до нея.

Бум. Бум.

— Дъглас, ти ли го правиш? — извикал баща ѝ.

— Тук съм — отвърнал Дъглас и се подал от кухнята. — Какъв е този шум?

Лавиния изтичала към стаята си и отворила вратата. Новият Бакстър бил огромен — почти наполовина колкото нея и широк като вратата. И освен това бил зъл. Той се изтърколил около Лавиния, сумтял и я душел, сякаш се чудел дали да не я изяде. Когато баща ѝ дотичал по стълбите, новият Бакстър се нахвърлил върху него. Лавиния протегнала ръка и успяла да улови един от конците, и задържала съществото, използвайки цялата си сила. Издърпала го в стаята и захлопнала вратата. Сърцето ѝ думкало изплашено, докато го гледала как поглъща стола ѝ и разхвърля след себе си като екскременти дървени стърготини.