Дявол под прикритие

Мили Боже! Той беше повече от красив. Гъстата му мека брада беше изчезнала и разкриваше мрачната мъжка красота на паднал ангел. Чертите му бяха силни, но красиво изсечени, скулите високи, устата пълна и сладострастна. Тя не можеше да повярва, че е спала с това прекрасно същество.

— Обръснали са ми брадата, докато съм спял! — изръмжа Киър с възмущение и протегна ръка към полата й, за да я придърпа по-близо.

Херцогът отговори с невинен поглед.

— Ще трябва да простиш на камериера ми — каза той равно. — Аз го инструктирах да се погрижи за вида ти. Явно е предположил, че имам предвид и да те избръсне. Нали така, Кълпепър?

— Наистина, Ваша Светлост — отвърна послушно възрастният мъж.

— Кълпепър е склонен да прибързва — продължи Кингстън. — Има нужда да поработи над това да контролира импулсите си.

Киър се изчерви от възмущение.

— Той не е някакво момче, той е на деветдесет и осем години!

— Можеш да тръгваш сега — обърна се Кингстън към камериера си.

— Да, Ваша Светлост.

Мерит съсредоточи цялото си внимание върху Киър.

— Опитайте да се отпуснете и да поемете дълбоко въздух — каза тя настойчиво и се наведе над него. — Моля ви, погледнете ме. — Втренчена в очите му, тя бавно вдиша, подканвайки го да я последва. Погледът му се закова в нейния и той се опита да диша в синхрон с нея. За нейно облекчение хриптенето му започна да отслабва. Тя се осмели да протегне ръка и да отметне тежкия кичур коса, паднал върху челото му. — Съжалявам за брадата ви. Сигурна съм, че бързо ще се възстанови.

— Въпросът е принципен — промърмори той. — Бях полудял и не знаех какво се случва.

Мерит съчувствено изцъка с език, ръката й се плъзна към твърдия, чист ъгъл на челюстта му.

— Не трябваше да правят такова нещо, без да питат. Ако бях тук, нямаше да го допусна. — Тя беше развълнувана, когато усети как той се притиска леко към ръката й.

— Във всеки случай — дойде нехайният глас на Кингстън, — човек не може да отрече, че това е по-добрение.

Мерит се извърна и му изпрати заплашителен поглед през рамо, искаше й се той да не предизвиква враждебността на Киър повече.

— Беше много хубава брада — каза тя.

Херцогът изви вежда нагоре.

— Приличаше на нещо, което е трябвало да отскубна от кучето миналата седмица.

— Чичо Себастиан! — възкликна раздразнено Мерит.

Вниманието на Киър обаче бе приковано не към Кингстън, а към замръзналата фигура до вратата.

— Коя е тя? — поиска да знае той.

Мерит проследи погледа му към Фийби, чието лице изглеждаше напълно безизразно. Какъв ли шок трябваше да е да се сблъскаш с мъж, който изглеждаше толкова плашещо — почти еднакво — с баща й на млади години.

— Скъпа — каза тя извинително на Фийби, — във връзка с онази история, която ти разказвах… имаше още нещо, до което не успях да стигна.

Приятелката й отвърна бавно, загледана в херцога.

— Мисля, че може би баща ми трябва да ми обясни.

— Ще го направя — каза Кингстън и се усмихна успокоително на дъщеря си. — Ела с мен. — Той я изведе от стаята. — Ще оставим Мерит с годеника й.

— Какво? — дойде обърканият глас на Фийби, малко преди да затвори вратата.

В тягостната тишина Мерит срещна обърканите, обвинителни очи на Киър.

— Годеник? — повтори той. — Защо той ме нарече така?

Искайки да може да удуши Кингстън, Мерит неспокойно каза:

— Виждате ли… трябваше да прибягна до лека… ъ-ъ-ъ… двусмисленост.

Въпреки че беше силно отслабнал, Киър с лекота успя да я дръпне към себе си. Едната му ръка остана под мишницата й, за да я държи на място.

— Не знам какво означава това — каза той, — но звучи като изискана дума за лъжа.

— Така е — призна тя смутено. — За което много съжалявам. Но единственият начин да мога да ви придружа тук и да се грижа за вас, беше да кажа, че сме сгодени.

Киър се облегна на възглавницата и я погледна мрачно.