Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Дявол под прикритие
Дявол под прикритие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дявол под прикритие

Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:

Дявол под прикритие
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 80
Перейти на страницу:

— Сигурно е било шок — каза тихо Мерит.

— Светът спря да се върти. Трябваше да прочета изречението пет пъти. — Корделия пишеше, че съпругът й е отказал да приеме моя извънбрачен син като първороден и й е забранил да ми каже за състоянието си. Изпратил я е да лежи в болница в Шотландия, за да износи бебето до раждането му в тайна. След раждането щял да реши какво да прави. Но Корделия се страхувала за безопасността на детето и измислила план. Казала на Ормънд, че бебето е мъртвородено. Главната медицинска сестра на отделението уредила момчето да бъде изнесено тайно и предадено на грижите на прилично семейство.

— Дали лорд Ормънд наистина би навредил на едно невинно дете?

— Имал е две убедителни мотивации. Първо… Корделия беше богата наследница. Семейството й бе създало фонд, който да отиде при съпруга й, ако тя умре без потомство. Ако тя има дете, всичко би отишло при детето. Ормънд никога не би допуснал детето да стане наследник.

— Толкова ли е голям фондът, че да накара някой да извърши убийство?

— Сигурен съм, че Ормънд е бил готов да го направи и безплатно — сухо каза херцогът. — Но да, портфолиото включва търговски и жилищни имоти в Лондон. Годишните наеми носят приходи. А Ормънд отчаяно се нуждае от парите, за да запази имотите си ликвидни.

Той направи кратка пауза, преди да продължи:

— Втората причина Ормънд да го иска мъртъв е, че независимо кой е бащата, Корделия е била омъжена за Ормънд по време на раждането на Киър. И следователно…

— Боже мой… — прошепна Мерит. — Киър се води негов законен син!

Кингстън кимна.

— Дори Ормънд да се ожени отново и да има син от новата си съпруга, Киър пак ще наследи неговото виконтство. Докато Киър е жив, няма шанс Ормънд да предаде семейната титла и имение на собствената си кръв. Всичко ще отиде при Киър.

— Той няма да го иска — каза Мерит. — О, това изобщо няма да му хареса, чичо.

— Не е нужно да знае тази част сега, а по късно — когато е готов да я чуе.

— Никога няма да е готов да я чуе. — Мерит изстена и разтърка умореното си лице. — Как Ормънд е разбрал, че Киър е жив?

Боя се, че е заради мен. — Устата на Кингстън се сви в мрачна линия. — Корделия ме помоли да защитя законното му наследство, в случай че още е жив. Единственият начин да заверя завещанието, докато търся Киър, беше да представя копие от писмото на Корделия в канцеларията на Върховния съд. От този момент нататък Ормънд и аз правехме всичко възможно да намерим Киър преди другия.

С нотка на раздразнение той коментира:

— Щях да намеря Киър преди месеци, ако можех да наема Итън Рансъм, но той ми подхвърли някакво незначително оправдание за борба с международна конспирация.

— Доколкото разбирам, той е спасил Англия — изтъкна внимателно Мерит.

Херцогът махна с ръка.

— Вечно някой заговорничи срещу Англия.

— Както се оказа, обаче, не се е наложило да намираш Киър. Той сам те намери.

Кингстън поклати глава със слаба усмивка.

— Влезе в проклетия клуб на Дженър — каза той. — Разбрах кой е той в момента, в който го видях. Има външността на Чалънови дори с този ловец на трохи, който расте по долната половина на лицето му.

— Чичо — укори го нежно Мерит. Едва ли беше справедливо да описва така една красива, добре подстригана брада…

Херцогът внимателно измъкна термометъра изпод ръката на Киър и присви очи към линията на живака, отдалечавайки го от лицето си, докато цифрите станат ясни. След като го остави настрана, той хвърли поглед към Мерит.

— Скъпа моя, ако не си почиваш както трябва, самата ти ще се разболееш.

— Чак когато кризата отмине и Киър е извън опасност.

— О, той е — дойде прозаичният отговор на Кингстън.

Мерит го погледна недоумяващо.

— Какво?

— Най-лошото мина. Температурата му е паднала до 37.8 градуса и пулсът му е нормален.

Тя изтича до Киър и пипна челото му. Беше хладно и оросено от пот.

— Слава Богу! — простена тя с облекчение.

— Скъпа, превръщаш се в лейка. — Херцогът извади носна кърпичка от палтото си и побутна нежно брадичката й нагоре с показалец. — Иди да си легнеш. — Той попи сълзите й и добави: — Иначе няма да си полезна за никого.

— Да, но искам първо да попитам… леля Еви много ли се разстрои, когато й показа писмото?

— Не. Само започна да се тревожи за момчето, а също и за мен.

— Много жени на нейно място… биха гледали на него като… като на срам.

Това предизвика искрена усмивка на лицето му — първата, която виждаше от известно време.

— Познаваш Еви. Тя вече мисли за него като за някой, когото да обича.

Осемнадесета глава

Изтракването на китайска чаена чашка върху чинийка събуди Мерит от дълбок сън. Тя се протегна и примигна, откривайки че завесите на спалнята са били дръпнати настрани, за да пропускат широките откоси следобедна светлина през дървените щори. Блясък на медночервена коса привлече погледа й и тя се надигна, когато видя някой да седи до малката масичка за чай в ъгъла.

— Фийби!

Лейди Фийби Рейвънел се обърна и отиде при нея със смях. Те се познаваха през целия си живот, бяха израснали заедно, споделяха тайни, радости и скърби. Фийби беше поразително красива, толкова висока и гъвкава, колкото Мерит беше дребничка и стегната. Подобно на Мерит, тя беше овдовяла преди няколко години, въпреки че при Фийби загубата не беше неочаквана. Първият й съпруг Хенри страдаше от продължилата дълго болест и бе починал преди раждането на втория им син. Тогава Уест Рейвънел беше влязъл в живота на Фийби и те се ожениха след толкова кратко ухажване, че едва ли можеше да бъде квалифицирано дори и като „вихрено“.

— О, мина дълго време! — възкликна Мерит, докато се прегръщаха. — Толкова ми липсваше! Писмата никога не са достатъчни.

— Особено като се има предвид колко рядко пишеш — подразни я Фийби и се засмя на изражението на Мерит.

— Ако знаеше колко усилено работя! Няма време за писма, книги или чай с приятелки… няма следобедна дрямка, нито пазаруване… Живеех като средновековна селянка.

Фийби се изкиска.

— Исках да дойда по-рано, но беше пълна лудница в имението. Влизаме в сезона за прибиране на реколтата, бях заета с бебето…

— Къде е тя? — нетърпеливо попита Мерит. Още не беше виждала дъщерята на Фийби, Еден, родена преди шест месеца. — Надявам се, че си я довела.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 80
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)