Дявол под прикритие

— Не мога да го оставя. Той е в криза. Температурата му не е падала под четирийсет градуса от часове.

— Кога провери за последен път?

— Мисля, че в два часа.

Кингстън се приближи до леглото и се наведе над неподвижното тяло. Светлината от единствената лампа позлати двата мъжки профила, правейки невъзможно да се пренебрегне тяхната прилика въпреки гъстата брада, покриваща долната половина от лицето на Киър. Дългите прави носове, високите изсечени скули, начинът, по който беше оформена линията на косата върху челото. Дори ръката, която Кингстън сложи върху челото на Киър, с дълги пръсти и тъпи върхове… също беше като тази на Киър.

Лицето на херцога беше непроницаемо, когато взе един стъклен термометър от нощното шкафче, ловко разтърси живака и го пъхна под мишницата на Киър. Киър дори не помръдна.

— Леля Еви знае ли? — попита Мерит, прекалено уморена, за да държи езика си зад зъбите.

— Да знае какво? — Кингстън извади джобен часовник от жилетката си.

— Че имаш незаконороден син.

Погледът на херцога остана върху Киър.

След заредено с електрическо напрежение мълчание, той отговори спокойно:

— Нямам тайни от съпругата си.

— Били ли сте женени, когато… — Мерит кимна, когато Кингстън я погледна невярващо, очите му блестяха като слънчева светлина, отразена от сребро.

— Боже, Мерит. Как може изобщо да питаш…

— Прости ми — каза тя припряно. — Просто се опитвах да преценя възрастта му.

— На трийсет и три е. Никога не бих изменил на Еви. — Кингстън пое дълбоко въздух и бавно го изпусна, опитвайки се да запази самообладание. — Прелюбодейството само бяга от един проблем, за да създаде нов. — Той отвори часовника и протегна ръка, за да притисне два пръста към гърлото на Киър. — Защо е тази брада? — попита той раздразнено. — Не може ли да я избръсне?

— На мен ми харесва — каза Мерит отбранително.

— Всеки мъж трябва да разбира разликата между „достатъчно брада“ и „прекалено много брада“. — Херцогът гледа втренчено часовника половин минута, след което затвори капачето с решително щракване. След това без да бърза го върна в джоба си. — Преди почти година — каза той — получих писмо от Корделия, лейди Ормънд, с която някога имах връзка. — След известно мълчание добави многозначително: — Преди да срещна Еви.

— Ормънд… Не познавам семейството.

— Не, не би имало как. Доколкото ми е известно, лорд Ормънд не е канен в Парк Стоуни Крос от десетилетия. Баща ти не може да го понася.

— Защо?

— Ормънд е толкова противен, колкото не можеш да си представиш. Бих го нарекъл свиня, но човек не бива да обижда такова полезно животно. Корделия беше доста млада, когато се ожениха. Беше впечатлена от самохвалството му по време на ухажването, но след сватбата откри за какъв човек се е омъжила. След четири години те още бяха без деца и, естествено, Ормънд обвиняваше Корделия. Поради тази причина, както и поради много други, той я направи много нещастна.

С леко неохотен и презрителен тон, какъвто никога не бе чувала от него, той добави:

— Нещастните съпруги бяха любимите ми.

Като го гледаше със загриженост и възхищение, Мерит го подкани тихо:

— Каква беше тя?

— Очарователна. Съвършена. Свиреше на арфа и говореше свободно френски. Семейството й, Ройстънови, се беше погрижило тя да получи добро образование. — Кингстън замълча, погледът му стана отнесен. — Корделия беше жадна за обич, с каквато аз я обдарявах заради нейните услуги.

Обезпокоена от горчивината в изражението му, Мерит изтъкна:

— Обичайно е женените хора да кривват от пътя, особено по-висшите кръгове. А и тя е нарушила своите обети, не ти.

— Дете. — Кингстън вдигна глава и я погледна с крива усмивка. — Нека не бъдем адвокати. За тази работа са нужни двама души. — Той протегна ръка към Киър, внимателно измъкна термометъра изпод ръката му и се вгледа в живака. — Хм. — След като изтръска живака, той пъхна тънкото стъклено цилиндърче под другата мишница на Киър. — Корделия ми изпрати писмо от смъртното си легло — продължи той, — като ме информира, че е заченала дете от аферата ни преди толкова години.