Дявол под прикритие

Мерит се ухили и поднови разказа, без да спестява нищо. Беше невероятно облекчение да се довери на Фийби, която щеше да разбере всичко. Но потокът от думи се забави, когато се наложи да разкаже на приятелката си за нощта, която беше прекарала с Киър.

— И тогава… — каза Мерит, като отклони поглед… — го поканих да остане през нощта. С мен. В спалнята ми.

— Разбира се, че ще го направиш — заяви Фийби.

— Не си ли шокирана?

— Защо да съм? От дълго време леглото ти е самотно и си се озовала в компанията на скандинавски бог. Щях да съм шокирана, ако не го беше поканила. — Фийби замълча. — Боже мой, надявам се, че не си мислиш, че аз и Уест сме били целомъдрени като неогрян от слънце сняг по времето, когато ме ухажваше.

— Не, но не е съвсем същото. Най-малкото, защото отпреди си познавала Уест и семействата ви са се познавали.

Фийби захапа долната си устна, докато мислеше.

— Не го познавах толкова добре — посочи тя. — Но научих много за него за съвсем кратко време. Както знаеш, Уест не е човек, когото биха нарекли срамежлив и сдържан.

Мерит се усмихна.

— Обожавам мъжете, които говорят. Мълчаливите изобщо не са забавни.

Фийби погледна Мерит очаквателно.

— Е?

— Какво „е“?

— Разкажи ми за нощта, която сте прекарали заедно. Как беше?

Мерит усети как се изчервява, докато разсъждаваше как да опише тези интимни часове. Тя колебливо каза:

— Не бих искала да го сравнявам със съпруга си.

— Не, и не трябва. Различно е, това е всичко.

— Да. — Мерит замълча. — Беше изумително. Той беше уверен… умел… но и толкова нежен. Бях толкова погълната от него и от това, което става, че престанах да разсъждавам. Фийби, мислиш ли, че е възможно да се влюбиш в някого само за седмица?

— Коя съм аз, че да кажа? — отби въпроса Фийби, взе празната чаша и отиде да я допълни.

— О, не бъди такава! Кажи ми мнението си.

Фийби я погледна през рамо с вдигнати вежди.

— Нали ти казваше винаги, че мненията са досадни?

— Да, когато имах лукса да си го позволя. Но сега съм бизнес дама. — Устните на Мерит се свиха в мрачна черта. — Вътрешният ми живот беше цветя, декорации за партита, музика за квартет. А сега е поръчки за покупки, ленти за пишеща машина и прашни офис мебели.

— Със сигурност не е прашно, скъпа. — Фийби й донесе нова чаша чай. — Много добре, тогава. Ето какво мисля. Възможно е да имаш силни чувства към някого само след седмица, но що се отнася до пълноценната, истинска любов… не. Не е имало ухажване. Не сте прекарали достатъчно време заедно. Не сте говорили. Любовта се случва чрез думите.

— По дяволите. — Признавайки истинността на фактите, Мерит се намръщи и изпи чая си.

— А и това, че сте спали заедно, усложнява ситуацията. След като веднъж сте го направили, е почти невъзможно да говорите, без намесване на чувствеността.

— Ами ако той не си спомня? — попита Мерит.

Фийби я погледна объркано.

— Какво?

— Ако едно дърво падне в гората, но никой не види и не чуе, наистина ли е паднало?

— Дървото пияно ли беше?

— Не, получи сътресение. — Мерит разказа на Фийби за експлозията на доковете и как Киър е бил намерен ранен и в безсъзнание, както и за диагнозата на д-р Гибсън. — Загубил е най-малко една седмица от паметта си — завърши тя. — И няма гаранция, че ще я възстанови. Сега, след като разговарях с теб, започвам да мисля, че така може би е най-добре.

— Няма ли да му кажеш, че сте спали заедно?

Тя поклати глава.

— Изобщо няма да е полезно. Тъкмо напротив: току-виж си помислил, че е капан.

— Мерит, ти си находката на Лондон. С твоя външен вид, богатство и връзки има безброй мъже, които биха искали да бъдат хванати във всеки капан, който заложиш.

— Киър е различен. Той не обича града, меко казано. Не се впечатлява от лукса и от външния вид. Харесва простия си живот на острова и обича да бъде сред природата.

— А ти не харесваш природата — отбеляза съчувствено Фийби.

— „Не харесвам“ е прекалено силно. Природата и аз се разбираме — опитваме се да не си пречим. Това е мирно съжителство.