Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Барон Далхайм слушаше видимо развълнуван. Когато Тили свърши, той замислено погледна Гризелдис.
— Уважаема госпожице, сърцето ме подтиква отдавна да потърся граф Тройенфелз, но все още имам някои съображения.
Гризелдис пое дъх и в очите й трепна тревога.
— Господин барон, вие от дете познавате графа. Отрасли сте заедно, познавате характера му. Минавало ли ви е някога през ума, че той е способен на такава ужасна постъпка? Не сте ли уверен, че ако е извършил нещо лошо, открито и честно би го признал? Да предположим, че е имал основания да се кара с жена си, да приемем дори, че е бил в състояние под влияние на гнева да я убие, но допускате ли, че би извършил това толкова подло? Ако беше виновен, той признал вината си, би се осъдил сам. Това е моето дълбоко убеждение.
— Уважаема госпожице, срамувам се, че навремето не се застъпих и аз по същия начин, както вие сега, за него. Да си призная срам ме е, че скоро го избегнах, отказах му поздрава си. Боже мой аз винаги съм знаел какво искам, а тогава се разколебах! Сто пъти вече съм решавал да го посетя, но срамът ме е спирал.
— Той ще ви приеме, господин барон — каза уверено Гризелдис.
— Фриц, трябва да потърсиш графа. От сърце те моля да го сториш! И за Гризелдис, и за себе си трябва да го направиш. По-добре е да подадеш ръка на един виновен, отколкото да избягваш един невинен. Вината на един човек не ще те опетни, но ще ти тежи, ако обидиш един невинен. Не можаха да осъдят граф Тройенфелз, че е извършил това престъпление, и го освободиха.
— Ти имаш право, Тили. Поддадох се на моментно внушение. Госпожице Фон Ронах, имате моята дума. Утре ще дойда в Тройенфелз.
Очите на Гризелдис блеснаха. Баронът учуден забеляза, че тя е хубава.
— Много ви благодаря, господин барон. И на теб, Тили. Повярвайте ми, ще извършите едно добро и благородно дело.
Барон Далхайм се усмихна.
— Вашата заслуга, милостива госпожице, е много по-голяма от моята.
Ще кажа на граф Тройенфелз колко смело се застъпихте за него.
Гризелдис уплашена вдигна ръце.
— О, не моля ви! Ще го сметне за неуместна намеса от моя страна. В такъв случай вашето идване ще загуби половината от значението си. Моля, оставете му увереността, че сам сте намерили пътя към него, като сте послушали гласа на сърцето си. Това много повече би го зарадвало.
Далхайм се поклони.
— Както обичате, милостива госпожице. И така, аз ще премълча за днешната ни среща. Но в случай, че се срещнем в негово присъствие, как ще обясним познанството си?
Лека хитра усмивка заигра по устните на момичето.
— С радост иде се запозная утре с вас в Тройенфелз. А може би и няма да се срещнем. Затова сега още веднъж сърдечно ви благодаря.
— Няма нужда от никакви благодарности. Моля, не ме засрамвайте.
— Кога ще те видя пак, Зелдис? — попита Тили.
— Не знам. Тили. Може би ще дойда да те видя в Далхайм при благоприятно стечение на обстоятелствата.
— Ще те чакам.
— Искам да видя твоите родители и Рут, Тили, но удобно ли е, когато и ти самата си гостенка на Далхайм?
— О, госпожице, Тили е на път да стане господарка и на моята къща, след като е станала господарка на сърцето ми — рече баронът. — Аз също се надявам в най-скоро време да ви поздравя в Далхайм.
Годениците се сбогуваха с Гризелдис. Беше вече много късно и тя трябваше да се прибира. Забърза към замъка — краката й бяха така леки, както и сърцето й. Тя беше доволна, че тихо и тайно успя да направи една добрина за любимия човек. Радваше се на предстоящото посещение на барона, както дете се радва на Коледа.
Деветнадесета глава
Когато Гризелдис се върна у дома завари Гилда при баща й. Извини се, задъхана от бързане.
— Малко по-голяма разходка направих и не можах да се върна навреме — каза тя.
Графът се усмихна.
— И в старанието си да изпълнявате най-съвестно своя дълг сте тичали до задъхване. Не трябваше да правите това.
— Гилда не обича да я облича друг.
— Да, вие я разглезихте и така се обвързвате повече, отколкото трябва.
— О, това са приятни грижи!
— Къде ходиш, Гризелдис? Щяхме да се качваме на кулата — каза Гилда, като се опитваше да я прегърне. — Не те ли боли главата?
— Оставих болката в гората.
— Предлагам да пием веднага чая и да се качим на кулата, госпожице Фон Ронах. Защото сигурно искате още по светло да видите стаите на жена ми. Мога да си представя как горите от нетърпение да сравните тези стаи със съновиденията си.
Гризелдис го погледна с такива очи, че сърцето му заби по-силно.
— Вие ми се присмивате, господин граф. Но право да си кажа, нямам нищо против, стига това да ви доставя удоволствие.