Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Роби ли? — рязко го прекъсна Бен ужасен.
— Крепостни! — повтори Куестър като натърти на думата. — Това са свободни мъже и жени, които обаче получават от земята и нейните плодове само онова, което им позволят господарите.
Роби, каза си Бен. Както и да ги наричат…
Куестър продължаваше да говори, но Бен не го чуваше, вниманието му бе внезапно привлечено от нещо друго. В началото си помисли, че е само някакво тъмно петно върху силуета на една от ландовърските луни. Едва после осъзна, че петното се движи.
Движеше се в посока към тях.
Приближаваше от юг — огромна крилата сянка, която все повече нарастваше на фона на хоризонта. Първо му се стори безформена, но с приближаването си започна да придобива по-определени форми. Бе разтворила ципести крила с вид на огромно ветрило, опънато до скъсване. Докато летеше, кръглото, издължено тяло се виеше като змия, кожата му бе покрита с люспи и шипове. Огромните, крака с изкривени нокти бяха свити до тялото, а шията — издадена нагоре като на змия, докато главата бе толкова отвратителна наглед, че Бен неволно потръпна. Беше драконът.
— Куестър! — дрезгаво промълви Бен, като се боеше да извика.
Магьосникът се обърна и вдигна глава към огромния звяр.
— Страбо! — прошепна на свой ред той и в гласа му се прокрадна едва ли не страхопочитание.
В този миг те престанаха да се движат и направо застинаха посред небето. Драконът прелетя покрай тях — толкова близо, че едва не ги докосна. Не ги видя, защото те не можеха всъщност да бъдат видяни — но на Бен му се стори, че усети тяхното присъствие. Покритата с шипове глава се понадигна и кръвясалите очи се насочиха към тях, а сбръчканата муцуна широко се раззина. В тишината на нощта се раздаде ужасен, пронизителен съсък, чието ехо прокънтя и бавно затихна.
Въпреки това драконът не забави скорост, нито смени посоката си. Летеше на североизток и отново се превърна в далечно петно. Те останаха загледани подире му, докато изчезна.
— Боже мой! — пророни накрая Бен, все още шепнешком. Жаждата му за приключения внезапно се бе наситила. Той се загледа ужасен в пустото пространство, което се разгръщаше под него и над което те още висяха неподвижни.
— Дявол да го вземе, стига ми всичко това, Куестър! Да се връщаме!
— Картата, ваше величество — каза спокойно магьосникът. — Съсредоточете очи върху картата и намерете къде е Сребърният дворец.
Бен веднага го намери, защото гореше от нетърпение отново да усети почва под краката си. Откри маршрута към двореца и концентрира мислите си нататък. Почти мигновено се озова в кулата, застанал на терасата, загледан в мъглите.
Пусна ръце от парапета, сякаш го пареше и се отдръпна бързо назад.
— Онзи звяр… Това беше драконът, на който се натъкнах в гората! — викна той.
— Да, ваше величество, той е — съгласи се другият и също се отдалечи от парапета. Прилепското лице бе замислено. — Наричат го Страбо. Живее на изток, където долината представлява пустош, блата и трънаци. Живее там сам и е последният представител на своя род.
Бен скръсти ръце на гърди, почувствал внезапен хлад.
— Беше толкова близо, че едва не ни докосна.
— Само така ви се е сторило — сухо се усмихна Куестър. — Това впечатление се дължеше на магията. Всъщност не сме напускали тази стая.
— Наистина ли?
— Може сам да пробвате някой път, ваше величество. Магията на Ландовърската панорама е на ваше разположение — сам видяхте как действа.
— Да, прекрасно, благодаря.
— Значи за тази вечер достатъчно сте научили за Ландовър, така ли да разбирам? Искате ли сега да вечеряме?
Самообладанието на Бен се възвърна.