Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Не се боя.
— А не се ли боиш от граф Тройенфелз?
Лицето на Гризелдис болезнено се сви: добре че графът не можеше да чуе тези думи.
— Не, Тили… Още преди да дойда в Тройенфелз, аз знаех, че той е невинен.
— А имаш ли доказателства?
— Не са ми потребни доказателства. Игуменката на „Света Мария“ е роднина на графа. Тя го познава от дете и ми вдъхна тази вяра. Ако видиш лицето му, ще се увериш, че той не е способен на подобна постъпка.
Тили я изгледа недоверчиво.
— Невинността му не е доказана. Кой ли може да надникне в човешката душа.
— Тили, ако някой ти каже, че аз съм извършила убийство ще повярваш ли?
— В никакъв случай.
— Ето виждаш ли, така и аз за графа… От три месеца живея в Тройенфелз, виждам всеки ден графа, виждам го в най-различни настроения, познавам възгледите му. Наблюдавам го как се отнася с детето си, с братовчедка си, която се грижи за домакинството в замъка, как се отнася към мен самата, с прислугата. Знаеш ли, той е много нещастен, толкова тежко понася тая незаслужена участ. Не, не е способен на престъпление! Бих стъпила в огъня, ако е виновен.
Очите на Тили помръкнаха:
— Мила Зелдис, хубаво е, че се застъпваш за графа. Аз се интересувам за него или по-право интересувам се от неговата съдба. В Далхайм впрочем често говорят за него. Между моята свекърва и годеника ми по този въпрос има разногласие, но във всичко останало напълно си схождат по разбирания. Свекърва ми твърди, че е изключено графът да е извърши в това злодеяние, но понеже невинността му още не е доказана смята, че трябва да се избягва общуването с графа. Загрижена е да не би моят годеник, искрен приятел на граф Тройенфелз, да дружи с него. Той не допуска, че графът е виновен и желае напук на всички да продължава приятелството си с него. Но майка му го е заклела да се въздържа. Под нейно влияние той е отбягнал графа, когато го е срещнал след ареста му. Е, моят Фриц е мил и разбран, не би желал никого да обиди. Графът според него е беззащитен и невинен. Това го измъчва и той упреква майка си, че го отдалечава от приятеля му. Ала няма кураж да потърси граф Тройенфелз и да му поиска извинение. Вчера ми каза: „Знаеш ли, Тили, когато си помисля, че графът страда невинен, хваща ме срам.“
— Някога ти искаше от мен да изкажа някакво свое желание, което да изпълниш. За себе си нищо не искам. Но сега бих те помолила за една услуга.
— Зелдис, какво бих могла да направя за теб?
— Убеди Фриц да потърси граф Тройенфелз и да му подаде ръка. Да му каже: „Приятелю, аз вярвам в твоята невинност, защото те познавам по-добре от твоите съдии.“ Граф Тройенфелз сподели, че барон Далхайм го е изоставил. Не знаеш колко много го измъчва това. Безсилието да опровергае унизителното подозрение го прави толкова нещастен. Ти можеш да направиш едно добро дело, Тили! Искам да повярваш, че той е невинен.
— Какво е за теб този човек, Зелдис, та се застъпваш така за него?
— Познаваш ме, Тили. Не мога да търпя някой да страда. Смееше ми се още в училище, че се застъпвам за разни нещастници. Граф Тройенфелз е баща на моята възпитаница. Аз от сърце обичам детето и храня безгранична почит към графа, който никога не ми натяква, че съм зависима. Толкова ми е добре в неговия дом. Ако твоят Фриц го удостои с внимание, това ще бъде светъл лъч в живота му.
Тили я прегърна. Смътно се догаждаше, че Гризелдис изпитва към графа горещо, нежно чувство. А този, когото Гризелдис обичаше, не може да бъде лош човек и престъпник.
— Ще изпълня желанието ти, Зелдис, давам ти честна дума.
Гризелдис разцъфтя от радост.
— Ех, да би могла!
Двете жени бяха стигнали коларския път, когато срещу тях се зададе конник. Тили му замаха с ръце.
— Фриц, Фриц, моля те, слез от коня — и като се обърна към Гризелдис, добави: — Ще бъдеш свидетел как пристъпвам към изпълнение на обещанието. Ще ти представя моя годеник.
Барон Далхайм бе слязъл вече от коня си и крачеше към тях. Той беше строен хубавец, влюбен страстно в Тили.
— Излязла си да ме посрещнеш, Тили? — попита той и я целуна.
— Фриц, добре че излязох… Най-неочаквано срещнах най-добрата си приятелка. Това е Гризелдис Фон Ронах, спасителката на нашата Рут. Мама и аз сме ти говорили за нея.
Барон Далхайм се поклони на Гризелдис.
— Милостива госпожице, беше време, когато, без да ви познавам, ревнувах своята годеница. Тя така възторжено ми разказваше за вас, а аз желаех този възторг да се отнася само до мен. Е, радвам се, че ми се удава случай да се запознаем.
— Мили Фриц, трябва да направиш нещо за мен — Тили хвана едно от копчетата на куртката му и разказа това, което бе говорила с Гризелдис.