Магическо кралство за продан. Продадено

Отдъхна си малко и започна да приема по-спокойно онова, което му се случваше. На времето бе летял с балон, надут с кондензиран въздух. Сега имаше същото усещане.

Обиколиха планините, обкръжаващи долината, и преминаха над мъглите на вълшебния свят.

— Тук се ражда магията на Ландовър, ваше величество — заговори Куестър. — Източникът на тази магия е вълшебният свят — място извън времето, място на вечното битие, навсякъде и винаги. То граничи с всички светове и има достъп до всички. През него минават коридори, които го свързват със световете навън. Наричат ги пасажи на времето — пътеки, които водят от един към друг. Вие сте преминали по една от Тези пътеки, прехвърляйки се от вашия свят в Ландовър.

— Значи ли това, че вълшебният свят се намира между моя свят и Ландовър? — попита Бен, като внезапно осъзна, че ненужно крещи, за да бъде чут.

Куестър поклати глава.

— Не е точно така. Вълшебният свят е нематериално място на небитие, ваше величество. Той е и в същото време не е, бидейки едновременно навсякъде и никъде. Той не може да съществува сам по себе си, но в същото време не е и само източник на всички неща. Разбирате ли?

Бен се усмихна.

— Нито дума.

— Представете си го така. Той е по близо до Ландовър, отколкото до всички други светове, до които се докосва. Ландовър е нещо като заварено дете.

Странно сравнение, помисли си Бен, наблюдавайки пилеещите се мъгли. После те започнаха да се спускат, като бързо се насочиха към Дълбокия свлек. Пропастите му се намираха точно под тях сред диви гори, които растяха нависоко по планините в северозападния край на долината. Това бяха мрачни и страшни гори, където не проникваше никаква светлина. Сенки тегнеха над всичко наоколо и мъглите на вълшебния свят, които обкръжаваха долината, сякаш проникваха вътре и ги покриваха като ъгли на одеяло.

— Тук обитава магьосницата Нощната сянка — поясни отново Куестър. — Говори се, че е дошла от вълшебния свят толкова отдавна, че всички, освен нея, са забравили кога. Казват, че била дошла в света на смъртните, за да си намери любовник, и затова никога повече не може да се върне обратно.

Бен се загледа надолу в мрака. Изглеждаше като пропаст, водеща в ада.

Продължиха да се носят над земята. Кръжаха от хоризонт до хоризонт, докато Бен избираше с поглед едно подир друго имената, изписани на пергаментовата карта. Откри страната на Речния господар — едно друго създание от вълшебния свят — дух, приел човешки образ, който се бе заселил в езерата и реките, намиращи се в южната част на долината, и господстваше над феите и нимфите, които живееха във водите им. Бен разгледа хълмовете и склоновете северно над димната завеса на Дълбокия свлек, които бяха обитавани от множеството племена на гноми, тролове и коболди. Някои от тях бяха миньори, фермери, ловци и търговци, а други — крадци и главорези; някои бяха трудолюбиви и честни, други — мързеливи и зли; някои бяха приятелски настроени, а други — не. Куестър му разказваше всичко това. Лордовете от Зеленоречието владееха почти цялата централна част на долината. Всички земи и добитъкът се оказали собственост на неколцина семейства, чието родословие можело да се проследи поколения назад. Това бяха феодали-благородници, които държаха крепостни за обработване на земята и ги смятаха за животни.