Дявол под прикритие

— Вероятно бих я предупредила, че се държи импулсивно — призна тя — и да разчита на съветите на тези, които я обичат.

— Добре тогава. Съветвам те да останеш в Лондон и да оставиш Рансъм и чичо Себастиан да решат какво да правят с Макрей. Каквото и да чувстваш към него, не е реално. Това се случи прекалено бързо.

При цялата умора и напрежение, раздразнителността на Мерит имаше по-ниска точка на възпламеняване от обикновено. Тя може и да усещаше заплахата да се възпламени, но мрачно я потуши и успя да отговори спокойно:

— Възможно е да си прав — каза тя. — Но един ден, Люк… ще срещнеш някоя. И тогава за един миг всичко ще се промени. Няма да ти пука дали има смисъл. Единственото, което ще знаеш, е че тази непозната притежава всеки удар на сърцето ти.

Устата на Люк се изкриви.

— Господи, надявам се, че не. — Той въздъхна. — Прибирам се за няколко часа почивка. Утре ме чака работа.

Мерит изпита вина, че го оставя да управлява компанията сам в най-лошия момент.

— Съжалявам, че те оставям посред криза — каза тя.

Люк я погледна с мрачна веселост.

— Не се тревожи, скъпа. Мога да се справя с това. А ако не мога, значи не ми е работа да управлявам компанията.

След като брат й взе шапката и палтото си, и си тръгна, Мерит се насочи към горния етаж с Кингстън.

Докато се изкачваха по стъпалата, херцогът отбеляза:

— Добре се справи. Съмнявам се, че Фийби щеше да е способна да прояви такава сдържаност пред критиката на по-малък брат.

— Разбираш ли — каза тъжно Мерит, — Люк не греши. Аз… аз мисля, че полудях.

Херцогът изсумтя развеселен.

— Аз на твое място не бих се притеснявал. Ако можеш да кажеш, че си полудял, или най-малкото допускаш тази възможност, значи не си.

Те стигнаха до стаята за гости и Мерит почука на вратата, преди да я отвори предпазливо. На слабата светлина, разпръсквана от малка лампа, Киър лежеше на една страна със затворени очи, а Гарет стоеше до леглото и говореше тихо с Итън.

Като видя Мерит и Кингстън, Гарет отиде до прага и направи реверанс.

— Ваша Милост…

— Д-р Гибсън — кимна херцогът. — За мен е удоволствие, както винаги. — Погледът му се насочи към тънещата в сянка фигура на леглото. — Какво е състоянието му?

Гарет изброи лаконично нараняванията на Киър и добави намръщено:

— Разбирам необходимостта да го преместите, но със сигурност не бих препоръчала. Той изпитва силни болки и се нуждае от покой и тишина.

— Не можеш ли да му дадеш нещо? — попита Мерит.

— Не и докато дишането му е толкова затруднено. Морфинът потиска функцията на белите дробове.

Вниманието на Кингстън беше приковано върху ранения мъж.

— Ще ви бъда задължен, докторе, ако направите списък с това, което ще му е нужно по време на пътуването до Съсекс. Вие ще ни придружите, разбира се.

Гарет се намръщи и прехапа долната си устна, преди да отговори.

— Боя се, че трябва да остана тук. Имам планирани операции, а също…

Итън се приближи до съпругата си и добави:

— Със съпругата ми имаме споразумение, че когато единият от нас пътува, другият остава вкъщи с детето. А аз ще съм далеч от Лондон, ще работя по разследването.

— Ако желаете — каза Гарет на херцога, — мога да препоръчам колега, д-р Кент, който има практика близо до Херънс Пойнт. Обучаван е по методите на сър Джоузеф Листър, точно както и аз, и ще предостави първокласни грижи на господин Макрей.

— Много добре. Ще ви бъда задължен, ако се свържете с него от наше име. Искам да ни чака в имението, когато пристигнем.

— Ще го известя сутринта, Ваша Светлост.

Херцогът хвърли последен поглед към спящия Киър, лицето му беше непроницаемо. Но когато се обърна да си тръгне, маската на хладнокръвие се плъзна, за да разкрие измъчена нежност. Мерит примигна, но изражението изчезна толкова бързо, че тя се зачуди дали не си го е въобразила.

Навън в коридора, херцогът й каза:

— Опаковай само най-важното. Ще изпратим да докарат допълнително багаж след ден-два.