Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Да отворя кулата. Ще се качим на покрива. Госпожица Фон Ронах желае да види панорамата, която се открива от високо.
Един бърз, пълен с ненавист поглед стрелна Гризелдис. „Вие, пак вие! О, колко ви мразя!“ Беата с всички сили се мъчеше да запази спокойствие.
— Бих те посъветвала да не позволяваш това на госпожица Фон Ронах. Кръглата кула е заключена от години, много стъпала са изгнили.
— Втората стълба е опасна, затова и аз ще бъда там. Но при повече внимание няма опасност. Ще се разпоредя да поправят стълбата. Госпожица Фон Ронах има право. Горе се открива великолепна гледка. Стаите на кулата са много оригинални. Един от моите прадеди, който е построил тази кула, я обзавел по свой вкус.
— Ако искаш да отвориш кулата, трябва да се почисти и проветри.
— След като стълбата бъде поправена, погрижи се кулата да се почисти.
— Докато стане това, нито сама ще стъпя там, нито ще позволя някой друг да влезе.
Граф Харо усмихнат погледна Гризелдис и се учуди: тя беше бледа като платно.
— Още днес ще се качим… Госпожица Фон Ронах желае да види кулата в този й вид. Затова, моля те, изпрати ми ключовете. Ако имаш желание, можеш да дойдеш с нас, Беата.
— Ако намеря свободно време — едва чуто отвърна контесата с безцветни устни.
След това станаха от масата.
Гризелдис заведе Гилда да спи, но беше толкова сериозна и мълчалива, че малката се обезпокои. Когато баща й дойде да я целуне, преди да заспи, тя му каза:
— Татко, Гризелдис я боли главата. Днес тя не е весела.
— Не се ли чувствате добре, госпожице Фон Ронах? — попита графът.
— Нищо особено, господин граф. Докато Гилда поспи, аз ще се поразходя в гората и главоболието ми ще мине.
— Още на масата видях, че сте много бледа. Внимавайте да не се разболеете.
Тя с усмивка поклати глава.
— Имам само леко неразположение — каза.
Осемнадесета глава
Гризелдис не знаеше колко време е вървяла, когато неочаквано бе стигнала широк коларски път, който не познаваше. Погледна часовника си — беше време да се връща. В този миг чу тропот от кола и конски копита. Тя погледна към пътя и видя кабриолет, каран от дама. Зад нея седеше млад колар с отпуснати на колене ръце. Тя искаше вече да се върне, но нещо я накара да се взре в дамата.
— Зелдис! Ти ли си или някоя горска фея.
Гризелдис ахна:
— Боже мой, Тили! Как попадна тук?
Тили фон Сарнов хвърли на кочияша поводите и скочи на земята. Спусна се и запрегръща Гризелдис.
— Ами ти какво правиш тук? Не съм и помисляла, че ще те срещна в Далхаймските гори. Седмици насам се мъча да открия местопребиваването ти. Последните новини от теб бяха от „Св. Мария“. Съобщаваше ми, че имаш намерение да започнеш работа и тогава ще ми пишеш къде си и що си. Оттогава не съм чула нищо за теб — каза Тили и бавно тръгна заедно с Гризелдис по тесния горист път.
— Изпратих ти подробно писмо, Тили. Преди четири седмици. Чудех се защо не ми отговаряш.
— На какъв адрес изпрати писмото?
— На вашия.
— С мама бях няколко месеца на езерото Гарда и още не съм се върнала в къщи. Мама и аз веднага дойдохме тук, тъй като получихме покана от баронеса Далхайм, с която бяхме заедно в Гарда.
— Значи сте отседнали в замъка Далхайм?
— Да, мила. Мога да ти доверя нещо важно: сгодих се за младия барон Фон Далхайм. Свекърва ми пожела да се запозная с бъдещия ми дом. Разбира се, мама трябваше да дойде заедно с мен. Татко и Рут пристигат утре. Те ще прекарат тук няколко дни и ще отпразнуваме нашия годеж. Точно сега отивам да посрещна моя годеник. Той обикаля на кон нивите. Е, сега ми кажи какъв вятър те е довял на Далхаймска земя?
Мислех, че още се намирам в горите на Тройенфелз. Твоят разсеян баща навярно ще ти връчи моето писмо, от което ще научиш всичко за мен. Пожелавам ти щастие и само щастие, ти го заслужаваш.
— О, ако щастието се раздава по заслуги, то моето не би било твърде голямо.
— Тили, познавам те по-добре. А що се отнася до мен, през март приех мястото за възпитателка. Оттогава се намирам в замъка Тройенфелз. Възпитавам малката контеса.
Тили фон Сарнов хвана ръцете на приятелката си.
— При граф Харо Тройенфелз? Същия, когото обвиниха, че е отровил жена си, но бе освободен по липса на доказателства?
— Да, Тили, при него.
Тили широко разтвори очи.
— Света мъченице! Ти винаги си била страшно смела. Някога спаси моята сестричка от удавяне, но да дойдеш на това място е направо безумие. Аз бих се страхувала до смърт. Ами ако ми се случи същото, както на графиня Тройенфелз! Може да ти се яви духът й?