Магическо кралство за продан. Продадено

— Изглеждате отпочинал и освежен, ваше величество — усмихна се магьосникът — малко пресилено, както си помисли Бен. — Доволен ли сте от банята?

— Доста — усмихна му се в отговор Бен. — Куестър, хайде да прекратим целия този абсурд и да…

— Целият какво?

— Абсурд — Бен се подвоуми, търсейки по-подходяща дума. — Димна завеса.

— Димна завеса ли?

— Цялата тази игра на придворни любезности. Искам да зная точно къде съм се озовал!

Куестър вдигна замислено глава.

— А, разбирам. Искате ли да ви покажа? Бен тутакси кимна.

— Много добре. Би било прекрасно.

— Съгласен съм — магьосникът се обърна и тръгна да излиза от банята. — Елате с мен, ако обичате.

Излязоха от банята и отново се озоваха в коридора. Куестър поведе Бен към вътрешността на двореца. Масивна гравирана двойна врата извеждаше до крепостно подземие със стълбище, което се виеше нагоре в мрака. Заизкачваха се безмълвно. Когато стигнаха площадката в края на стълбището, Куестър накара Бен плътно да стисне с ръка гербовия образ на замък и рицар като този на медальона, гравиран върху масивна дъбова врата с метално резе, разположена в стената на кулата. Вратата беззвучно се отвори и те влязоха вътре.

Озоваха се в малка кръгла стая. Половината стена пред тях бе отворена от пода до тавана и облаците обгръщаха дворцовите кули, издигащи се мрачно в настъпващата нощ. Сребрист парапет с височина до кръста ограждаше отвора. По средата му бе прикрепен сребърен амвон. Бен погледна амвона, после Куестър. Помещението приличаше на трибуна, от която се произнасят кралски обръщения към кой знае какви слушатели, които можеха да се намерят в облаците.

— Това е ландовърската панорама — каза Куестър. — Приближете се, ако обичате, до парапета.

Бен се подчини. Среброто на парапета и амвона бе потъмняло от патина, но под нея Бен успя да различи хиляди дребни фигурки, гравирани в метала, явно от ръката на невероятно търпелив майстор. Куестър се разтърси из джобовете си и след малко извади същата изтъркана карта, която бе показал на Бен и преди, когато му обясняваше защо успява да говори и чете на ландовърски.

Той разгърна картата и внимателно я постави върху амвона.

— Хванете се с ръце за парапета, ваше величество — каза той.

Бен го послуша. Куестър също се хвана за парапета. За миг и двамата останаха един до друг така, загледани в притъмняващата мъгла. Беше се спуснал здрач.

После през метала внезапно протече някаква топлина, едно трептение като онова, което Бен бе почувствал в банята.

— Здраво се дръжте за парапета — ненадейно го предупреди Куестър. — Гледайте картата пред вас и избирайте онова, което искате да видите. Ландовърската панорама ще ви го покаже.

Бен недоверчиво го изгледа, после погледна надолу към картата. Цялата долина бе обозначена върху пергамента, като с различни цветове се открояваха горите, реките, езерата, планините, равнините, долините, пустините, градовете, териториите и дворцовите крепости с щателно нанесени имена. Цветовете бяха избледнели, пергаментът — протрит. Бен присви очи. След малко погледът му се спря на Сребърния дворец, а после на тъмните и страшни пропасти, които бе видял по-рано от хълмовете. Имената на пропастите бяха зацапани и нечетивни.