Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Вашето участие в този момент само ще усложни ситуацията. Най-добре би било за всички, ако се приберете и изчакате да ви изпратя съобщение.
Херцогът му хвърли хладен поглед.
— Знаете защо няма да го направя.
— Той може да знае — избухна Мерит, — но аз не знам и бих искала някой да обясни защо си толкова мистериозен!
Итън гледаше извинително, когато отговори:
— Нямам право да кажа, милейди.
Тя се обърна към Кингстън.
— Чичо?
— Скъпа, засега няма какво да се каже, само непотвърдени подозрения. Предпочитам да не го обсъждаме в момента. — Херцогът се съсредоточи върху Итън.
— Рансъм, какво разбра на мястото на пожара?
— Било е умишлен палеж — каза Итън тихо. — Инспекторът от пожарната намери изхвърлени керосинови кутии край пътя между склада и депата за износ. Освен това някой е бърникал по външната врата към митническия склад. Резето беше заключено, а бравите на вратата махнати. Който и да го е направил, е изчакал Макрей да е в апартамента в склада и се е уверил, че няма да може да избяга след запалването на огъня.
Мерит се разтрепери от ужас и ярост.
— Но защо някой би искал да го убие?
— Още не знам — отговори Итън. — Но ще разбера. Междувременно, той не може да остане тук.
Люк се намеси:
— Това казвах и аз.
— Трябва да го изведем от Лондон — продължи Итън, — на място, където може да се възстанови в безопасност, докато разбера кой стои зад това.
— Вече реших да закараме господин Макрей в Хемпшир — каза Мерит. — В Стоуни Крос Парк.
Брат й я погледна неразбиращо.
— У дома? Нашият дом?
— Домът на нашите родители — каза тя. — Сигурна съм, че няма да имат нищо против да го вземат и да ми помагат да се грижа за него.
— Той не е бездомно кученце, Мерит.
Итън се намеси, преди спорът да стане по-сериозен.
— Госпожо, тъй като все още не знаем защо Макрей е в опасност или кой може да го преследва, мисля че е по-добре ако вие и вашето семейство се пазите от това.
— Рансъм е прав — каза твърдо херцогът. — Имаш повече от достатъчно работа, а и репутацията ти трябва да се пази. Не се притеснявай за Макрей. Имаш личната ми увереност, че ще получи най-добрите грижи. — Той хвърли поглед към Итън. — Макрей ще се възстанови в имението ми в Съсекс. Съпругата ми и двете ми най-малки деца са на гости у семейни приятели в Париж.
— Чичо Себастиан — попита Люк смутен, — защо искаш да е при теб? Всъщност, защо изобщо си тук?
Кингстън пренебрегна въпросите, като вниманието му остана върху Итън.
— Ще взема необходимите мерки за транспортиране — каза той. — Ако лекарката каже, че Макрей може да бъде преместен, ще го изведа сутринта.
Итън обмисли това и се съгласи с кимване.
— Ще кажа на Гарет, че няма избор — каза той тихо. — Макрей няма да бъде в безопасност тук, както и лейди Мерит, докато той не си отиде.
Мерит осъзна, че ситуацията вече е извън нейния контрол. Отнемаха й Киър. За него щяха да се вземат решения, отнасящи се до безопасността и здравето му, в които тя нямаше да участва. Не, не можеше да позволи това.
— Идвам с теб! — избухна тя. — Настоявам. Трябва.
Докато тримата мъже я гледаха, тя осъзна колко странно трябва да изглежда нейното поведение. Беше прекалено развълнувана, прекалено емоционална за съдбата на мъж, който — що се отнася до тях — едва познаваше.
Любопитно, замислено изражение премина по лицето на херцога.
— И защо трябва да го направиш? — попита той меко.
Мерит пое дълбоко въздух, прочисти гърлото си и отговори:
— Разбирате ли, с господин Макрей сме сгодени.
Четиринадесета глава
Съобщението й бе последвано от слисано мълчание.
— Да не си си изгубила ума? — попита Люк. — Познаваш го само от три дни.
— Беше достатъчно — каза Мерит бързо. — Той прекара снощи тук. Бях компрометирана, наистина много компрометирана. Ако не се ожени за мен, ще бъда отхвърлена от британското добро общество и евентуално прогонена от Англия. Ако не искате да живея в Прусия или Австралия под фалшиво име, ще подкрепите годежа ми. — Което бе до голяма степен преувеличение, но малко хипербола беше простима.
Онемял, Люк потърка брадата си.
— Преди пристигането на Киър всичко беше нормално. След това последваха намушкване с нож, експлозии и разврат, и разумната ми по-голяма сестра се оказва сгодена за дестилатор на шотландско уиски. Какво ти е станало? Беше здравомислеща!
Мерит се опита да звучи достойно.
— Само защото някой по принцип е здравомислещ, не означава, че винаги е здравомислещ.
— Няма да бъдеш компрометирана, ако никой не научи за това — каза Люк. — А никой от нас няма да каже нищо.
Херцогът се намеси. Гласът му беше толкова сух, че човек можеше да драсне клечка кибрит в него.
— Момчето ми, пропускаш нещо важно. Сестра ти иска да бъде компрометирана.
Итън Рансъм, който се беше запътил към стълбите, се осмели:
— Не се налага да участвам в този разговор. Ще отида да видя съпругата си.
Кингстън му направи знак да отива с грациозно движение на ръката.
Люк гледаше намръщен Мерит.
— Ще те заведа в Хемпшир. Пожарът в склада беше шок за теб. Имаш нужда от почивка и чист въздух, и може би един хубав разговор с татко…
— Единственото място, на което ще отида, е с годеника ми — каза Мерит.
По лицето на брат й се надигна неудобна червенина.
— Мерит… Бог знае, че не те обвинявам, че искаш… приятелство. Но не е нужно да се жените по тази причина. Само луда би искала да прекара остатъка от живота си с мъж, когото току-що е срещнала.
— Не е задължително — меко възрази Кингстън.
Люк го погледна с огорчение.
— Чичо Себастиан, не можеш да одобриш идеята й да се омъжи за непознат.
— Зависи от непознатия. — Херцогът хвърли поглед към Мерит. — Явно в този има нещо специално.