Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Подготовката за благороднически живот създава качествата, нужни за участие в държавния апарат и за неговата защита. И тук αρετή (арете) също няма само просто етическо значение. Тази дума означава годността на гражданина да изпълнява своите задължения в полиса. Елементът упражнение посредством състезание още не е изгубил своето първоначално значение. Тезата, че благородството се основава на добродетели, се съдържа в примитивния мироглед, но понятието добродетел постепенно измени своето съдържание в зависимост от степента на развитието на културата. Понятието добродетел се извисява до областта на етиката и религията. Благородниците едно време са отговаряли на идеала за добродетел само със своята храброст, като са защитавали своята чест и са се чувствали задължени да остават верни на това задължение. Сега трябва или самият рицарски идеал да приеме по-развита етично-религиозна форма, което е практически неосъществимо, или да бъде задоволен чрез култивиране на външния образ, отговарящ на високо положение и неопетнена чест, именно чрез разкош, пищност и различни придворни обичаи. Но всичко това запазва само игровия характер на рицарството без културообразуващите функции, които някога са му били присъщи.

Благородникът доказва своята „добродетел“ чрез реални изпитания на своята сила, ловкост, храброст, както и на своето остроумие, мъдрост, ценене на изкуство, богатство или щедрост. Друга форма на доказателство е словесното състезание, което се състои в словесно възхваляне на добродетелта посредством поети или херолди. Това възхваление на добродетелта преминава в крайна сметка в едно взаимно хулене на двата противоположни лагера. Това хулене също приема форма на състезание и е интересно да се проследи особеното място, което заема тази форма на състезание в хвалби и оскърбления при съвършено различни култури. Ако си припомним поведението на малките момчета, ще имаме достатъчни основания да окачествим тези словесни престрелки като форма на игра. Невинаги можем ясно да разграничим простото състезание в самохвалства и обиди и словесните разпри, които могат да предизвикат или придружават въоръжен бой. Сражението — според древнокитайски източници — представлява един хаотичен примес от самохвалства, прояви на великодушие и почит, обиди и т.н. То е по-скоро една борба на морални стойности и взаимно засягане на чест, отколкото борба с оръжие.93 Различни специални действия имат функционален смисъл, като признаци на чест или позор за този, който ги извършва или за когото са предназначени. Жестът да се отнесеш с пренебрежение към стената на противника, намерил своето място в легендата, описваща началото на римската история, по-специално при фаталния скок на Рем, представлява задължително предизвикателство в китайските военни истории. Например някой от войниците се приближава и спокойно започва да брои със своя бич дъските, образуващи вратата на противника.94 Във връзка с това можем да споменем и историята на жителите на града Мо, които по време на обстрел от страна на противника са си чистели шапките от прах, надвесени над защитните стени на града. Към това ще се върнем по-нататък, докато разглеждаме агоналния елемент на войната. Засега става дума само за организираните „joutes de jactance“ (състезания по фанфаронство — б.пр.).