Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха за играещия човек — „Хомо луденс“.
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 111
Перейти на страницу:

Състезанията по чест в Китай приемат освен всички останали познати форми и една особена форма на съперничество — по учтивост, наречена янг, което означава „отстъпвам на друг“98. Хората са превъзхождали противниците си чрез изискания начин на поведение, като са им сторвали място или са им правили път. Вероятно състезанията по учтивост имат стриктно определени форми в Китай, но можем да ги открием навсякъде.99 Те могат да бъдат считани за обратната форма при борбата в самохвалствата; проявената учтивост се основава на съзнанието за собствената чест.

Двубоите с взаимни словесни хули са заемали важно място в древноарабското езичество, като връзката им със състезанията по унищожаване на лична собственост, основна съставна част на потлача, се вижда много ясно. Ние вече споменахме обичая, наречен мо’акара, при който противниците разрязват жилите на собствените си камили. Коренът на глагола, от който произхожда мо’акара, означава да раниш или да осакатиш. Като значение на мо’акара се дава и: conviciis et dictis satyricis certavit cum aliquo — сражавам се с помощта на хули и злословия. Това напомня за случая с египетските цигани, чието състезание за унищожение се наричаше „самохвалство“. Доислямските араби са познавали наред с мо’акара и две други технически различни състезания по предизвикателства и хвалби, наречени монафара и мофакара. Забелязва се, че и трите думи са съставени по еднакъв начин. Те са nomina actionis от т.нар. трета форма на глагола. В това се съдържа главното: в арабския има глаголна форма, която придава на всеки глагол значението съпернича, превъзхождам, един вид глаголен суперлатив от основната форма. Към това се добавя шестата производна форма, която придава нюанса на взаимност по време на действието. От корена хасаба — броя, преброявам, произхожда мохасаба — състезание в репутация; от глагола катхара се образува мокатхара — състезание в количество. Мофакхара произхожда от корен, който означава слава, прославям се, хваля се. Монафара произлиза от сферата на побеждаване, на принуждение на врага към бягство. Похвала, чест, добродетел, слава в арабския език са обединени в една семантична сфера — подобно на съответните гръцки понятия с централна дума αρετή.100 Основно понятие в арабския език е ’ирд, най-добрият превод на което е чест, но чест в конкретния смисъл на тази дума. Основното изискване при благородническия начин на живот е запазването на собственото ’ирд цяло, и невредимо. Враговете, напротив, се стараят да опозорят този ’ирд чрез обиди, да го разрушат. Основата на честта и славата — елементи на добродетел — обхваща всякакво физическо, морално, социално и интелектуално превъзходство. Човек се прославя чрез своите победи, своята храброст, количеството на своите привърженици, брой на децата, чрез своята щедрост, своята власт, остротата на своето зрение, красотата на своята коса. Всичко това, взето заедно, определя нечието — ’изз, ’изза, т.е. неговото отличително качество, открояващо го от останалите, а оттам неговата власт и престиж. Хули и гаври, насочени към противника, са едновременно извисяване на собственото ’зз, заемат важно място и носят техническото название хиджа101. Тези състезания на чест, т.нар. мофакхара, са се провеждали в определено време — по време на годишните панаири след паломничеството. Помежду си са могли да се състезават племена, кланове или отделни лица. Често явление е било при среща на две племена да се провеждат състезания за чест. При тези състезания важна роля е играл специално определеният оратор или поет на групата. Обичаят е имал очевидно свещен характер. Той периодически е поддържал високо социално напрежение, което се е съдържало в доислямската арабска култура. Надигащият се ислям се противопоставя на този обичай, като му придава ново религиозно значение или го принизява до придворно развлечение. По време на езичеството мофакхара често преминава в убийства и междуплеменни войни. Думата монафара обозначава по-специално формата на състезанието, при което двете страни са провеждали своята борба за чест пред съдия или арбитър; коренът, от който е съставена думата, има още и значението на изказване, присъда. При тези състезания се прави определен залог, като понякога се определя тема. Например залогът са сто камили, а спорът е за най-благороден произход. Също като по време на съдебен процес страните стават и пледират поред. За да направи по-силно впечатление, всяка страна има свои помагачи, които потвърждават направените клетви. Често обаче — особено след появяването на исляма — съдиите са се отказвали да съдийстват и тогава войнствено настроените противници са бивали осмивани като „двама луди, които искат зло“. Понякога монафара се провежда в стихове, формират се клубове, членовете на които след провеждане на мофакхара почват да се ругаят и накрая сабите влизат в употреба.102

вернуться

98

В първото издание на с. 96 погрешно сметнах, че ЯН може да бъде причислено към думите за игра. Но самото явление съдържа много черти на благородна игра.

вернуться

99

Вж. моята книга „Herfsttij der Middeleeuwen“ (Залезът на средновековието), втора глава (Събрани съчинения, III).

вернуться

100

Срв. по този въпрос Bichr Farès, L’honneur chez les Arabes avant l’lslam, Etude de sociologie, Paris, 1932, idem, Encyclopedic de l’lslam, s. v. mufa khara.

вернуться

101

G. Freytag, Einleitung in das Studium der arabischen Sprache bis Mohammed, Bonn, 1861, p. 184.

вернуться

102

Kitab al-Aghani IV, 8, VIII. 109 etc., XV. 52.57.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)