Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
От ранна детска възраст и до навлизане във възвишените културни дейности един от най-силните двигатели за собственото усъвършенстване и усъвършенстването на групата е стремежът да бъдеш хвален и почитан за своето превъзходство. Човек хвали себе си, човек хвали другите. Човек иска да бъде почитан за своите добродетели. Човек иска да изпита задоволството, че е направил нещо добре. Да правиш нещо добре, означава да си го направил по-добре от друг. За да бъдеш пръв, трябва да изглеждаш пръв, трябва да се правиш на пръв. За да се докаже превъзходството, служат съперничеството и състезанията.
Добродетел, която предизвиква почит в примитивните общества, не представлява абстрактна идея за морално съвършенство съобразно заповедите на една висша божествена сила. (Добродетел на холандски език е deugd, а deugen означава подхождам, годен съм за нещо — б.пр.). Понятието добродетел (при примитивните общества — б.пр.) отговаря на своя езиков корен deugen — годен съм за нещо, истински и съвършен съм в своята работа. Същото се отнася и за гръцкото понятие αρετή, и за средногорнонемското tugende. Всяко нещо има свое αρετή, присъщо на своя характер. Един кон, едно куче, окото, секирата, лакът, всичко това е годно за нещо. Сила и здраве са „добродетели“ на тялото, интелигентност и проницателност — на ума. Думата αρετή, е свързана с αριστοζ — най-добро, превъзходно.89 Добродетелите на благородника представляват сбор от качества, които го правят годен за борба и господство. Към тях спадат, разбира се, и великодушие, мъдрост, справедливост. Напълно естествено е, че при много народи думата добродетел произхожда от понятието мъжественост. Например латинската дума virtus е имала първоначално като основно значение храброст, мъжественост. Същото се отнася и за арабската дума morou’a, която много прилича на αρετή и съдържа много значения — сила, смелост, богатство, умело ръководене на личните работи, добро възпитание, учтивост, високи качества, щедрост, великодушие, благородство и морално съвършенство.
Във всяка концепция, която е създадена от примитивна житейска форма въз основа на войнствени и благородни пориви в живота на племето, се появява един идеал за рицарство и рицарски качества, които включват храброст и благородство независимо дали става дума за гърци, араби, японци или средновековни християни. Винаги мъжкият идеал за добродетел е свързан с признание и отстояване на чест, примитивна чест, основаваща се на външен ефект.
Още при Аристотел наградата за добродетел се нарича чест.90 Той не разглежда честта като цел или основа за добродетел, а като образец. „Хората се стремят към почит, за да се убедят в собствената си стойност, в добродетелите си. Те се стремят към нея, за да бъдат почитани от меродавните лица, които познават истинската им стойност.“91
Така добродетел, чест, благородство и слава влизат от самото начало в кръга на състезанието — т.е. на играта. Животът на млад воин благородник е едно непрекъснато упражняване на добродетели и борба за спечелване уважение на високото звание, фразата на Омир αΐέν αριστευειν καί ΰπείροχον εμμεναι αλλον (айен аристеуейн кай хупейрохон емменай алон), т.е. „винаги да бъдеш най-добрият и да превъзхождаш останалите“92) изразява изцяло този идеал. Основното в епоса не е самата военна операция, а αριστεια (аристейя) на отделните герои.
89
Werner Jaeger, Paideia, I. Berlin — Leipzig, 1934, p. 25 enz.; R. W. Livingstone, Greek Ideals and Modem Life, Oxford, 1935, p. 102 sq.
90
Aria. Eth. Nic, IV 1123 В 35.
91
Ibid., 195 b 26.
92
Ilias, VI, 208.