Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Първичното в целия комплекс, наречен потлач, според нас е агоналният инстинкт, първична е играта на обществото, игра за издигане на колективната или индивидуалната личност. Това е сериозна игра, нещастна, понякога кървава игра, една свещена игра… но все пак игра. Ние вече се убедихме, че играта може да бъде всичко това. Марсел Мос също споменава за игра: „Le potlatch est en effet un jeu et une epreuve.“83 (Потлач в действителност е една игра и едно изпитание — б.пр.). Дави, който разглежда потлач изцяло от юридическа гледна точка, като пресъздава обичай, сравнява обществата, познавали потлач, с големи игрални домове, в които благоденствието, рангът, почитта преминават от ръка на ръка вследствие на облози и предизвикателства.84 Когато Хелд85 прави заключение, че играта със зарове и примитивната игра на шах не са истински хазартни игри, понеже спадат към сакралната област и са израз на потлач-начало, аз съм склонен да приема обратното: тези игри спадат към сакралната област именно защото са истински игри.
Разглеждайки явления като описаните от Ливий извънредно пищно организирани ludi publici (публични игри — б.пр.), протичащи в безумно съперничество,86 или състезанието между Клеопатра и Антоний, в което Клеопатра печели, като разтваря своята перла в оцет, или Филип Бургундски, който като финал на поредица от банкети за своите придворни организирал празника Voeux du faisan в Лил, или накрая холандските студенти, които на определени празници извършват церемониално унищожаване на стъклария, опираме до проява на същия този потлач инстинкт. Според нас би било по-просто и по-точно самият потлач да се разглежда като най-ярка и най-изразителна форма на една основна нужда на човешкия род, която може да бъде наречена Игра за чест и слава. Едно техническо название като потлач, въведено в научната терминология, лесно се превръща в етикет, който се лепва на дадено явление като обяснено и изчерпано.
Игровият елемент във всички ритуали на правене на подаръци, съществуващ по цял свят, е много ясно разгледан и обяснен от Малиновски в неговата книга „Argonauts of the Western Pacific“,87 където той дава едно живо и изключително детайлизирано описание на системата, наречена Кула и наблюдавана от него при жителите на остров Тробиант и техните съседи от Меланезия. Кула представлява церемониално морско пътешествие, което започва в определено време от една от групите острови на изток от Нова Гвинея в две противоположни посоки. По време на това пътешествие няколко племена, които по традиция са партньори, си разменят предмети без утилитарна стойност. Това могат да бъдат въжени огърлици или гривни от съответно червени или бели миди, които представляват ценни, прославени украшения, често известни под определено име, които преминават във временно притежание на другото племе. Новите притежатели от своя страна поемат отговорността да предадат предметите в определено време на следващото звено от веригата на Кула. Предметите имат свещена стойност. Те притежават вълшебна сила, имат своя собствена история, която разказва кога и как са били спечелени за първи път. Между тях има такива, чиято употреба предизвиква сензация поради изключителната им ценност.88 Целият обичай е придружен от различни формалности, ритуали, атмосфера на празничност и магия. Действието протича в атмосфера на взаимно уважение, доверие, дружба и гостоприемство, проява на благородство, щедрост, чест и слава. Пътешествията често са свързани с приключения и опасности. Повишаването на културата на племената, изтънчената дърворезба по канутата, поезията, доброто име и маниери — всичко това е свързано с Кула. По време на пътуванията Кула се извършва и търговия на полезни стоки, но само като странична дейност. Може би никъде другаде примитивният културен живот няма толкова ярко изразена форма на благородна обществена игра, както при тези папуаси от Меланезия. Съперничеството тук е изразено във форма, която превъзхожда сродните обичаи на други, често по-развити народи. Несъмнено в това откриваме основата на една цяла система от свещени ритуали, дължащи се на човешката потребност да се живее красиво, формата, чрез която се задоволява тази потребност, е играта.
83
Essai sur le Don. p. 102.
84
Davy, La Foi juree, p. 137.
85
L. c, p. 252, 255.
86
Livius, I, VII, 2.13.
87
London, 1922.
88
Предметите на кула могат евентуално да се сравняват с това, което етнолозите нарекоха „Renommiergeld“ (цената на славата — б.пр.).