Магическо кралство за продан. Продадено

Стълбата се оказа доста висока. Изкачиха множество стъпала и половин дузина тъмни холчета, преди да стигнат отредените му стаи. През цялото време Бен бе потънал в мислите си, свързани с неприятните новини, че е крал без никакви атрибути, господар на двореца Дракула и нищо повече. Трябваше по-добре да гледам откъде минаваме, ядоса се той сам на себе си, когато най-подир пристигнаха — ако не за друго, то поне за да може да се върна обратно без чужда помощ. Бледо си спомняше каменните блокове и покритите с ламперия тавани, дъбовите врати с метални брави, гоблените и гербовете, излинелите и потъмнели от Ерозията цветове, но нищо повече от това.

— Банята, ваше величество — заяви Абърнати, като спря пред тежка дървена врата, гравирана с винете и.

Бен надникна вътре. Там върху разкривени крачка имаше сплесната отстрани метална вана, от която се вдигаше пара, сапуниера, няколко наредени ленени кърпи, чисто бельо и чифт обувки, поставени върху столче.

Банята изглеждаше приятна.

— Как си успял да поддържаш водата топла през цялото време? — попита той, учуден при вида на парата.

— Дворецът, ваше величество, все още е запазил магията си. Храна в складовете и топла вода в баните — това е почти всичко, за което му стига силата — Абърнати млъкна и тръгна да излиза.

— Почакай! — неочаквано го извика Бен. Кучето се спря. — Аз… а… а… а… Аз исках само да ти се извиня, че проявих такова учудване, когато те чух да говориш. Не исках да те обидя.

— Свикнал съм, ваше величество — отвърна Абърнати и Бен не разбра дали има предвид обидата или изненадата. Кучето го погледна над рамките на очилата си. — Във всеки случай, въпреки че се гледа на мен като на голям куриоз в Ландовър, едва ли ще бъда най-голямата изненада, с която ще се срещнете тук.

Бен се навъси.

— Какво имащ предвид?

— Имам предвид, че ви предстои да узнаете много неща, които могат да ви изненадат.

Той дълбоко се поклони и излезе заднешком през вратата, като тихо я затвори подире си. Бен се начумери още повече. Последният коментар прозвуча едва ли не като предупреждение, помисли си той.

Абърнати сякаш искаше да му каже, че най-лошото все още предстои.

Опита се да се отърси от тези мисли, съблече дрехите си, влезе във ваната и приятно се отпусна. Остана там повече от час, мислейки за всичко, което му се бе случило. Учудващото бе, че откакто пристигна в Ландовър, тревогите му се промениха. В началото се притесняваше дали това, което вижда и преживява, е реално или е хитро изобретение от специални ефекти и постижения на модерната наука. Сега го тревожеше въпросът дали изобщо да остане тук. Така, както Куестър му разкри състоянието на кралството, нещата изглеждаха меко казано обезкуражителни. Беше платил един милион долара за престол, който нямаше на разположение нито придворни, нито армия, нито хазна, нито система за събиране на данъци. Вече предпочиташе да приеме, че Ландовър е един истински, различен от неговия свят, в който действително действа магия, вместо да се примири, че е купил престол, който не разполага с никаква власт.