Приказки за чудатите [bg]

— Може и да му кажа — рекъл заядливо той. — Още не съм решил.

— Ако го направиш, ще върна това нещо, откъдето го извадих! — рекла тя и му показала кълбото черен конец, сетне направила жест с ръка сякаш го пъха обратно. Дъглас се обърнал и избягал от коридора.

Докато стояла там и се чувствала малко гузна, че го изплашила, конецът в ръката ѝ се изопнал и насочил нататък по коридора.

— Какво има? — попитала тя. — Отиваме ли някъде?

И поела в указаната посока. Когато стигнала дъното на коридора, конецът се завъртял и кимнал наляво — към кабинета на баща ѝ. Стигнали вратата и той се изпънал към ключалката. Лавиния повдигнала капачето и позволила на конеца да се пъхне вътре. След няколко секунди бравата изщракала.

— Божичко — възкликнала тя. — Ти си един малък хитър кошмар, а?

Тя се промушила през вратата и я затворила. Конецът се измъкнал от ключалката и скочил в дланта ѝ, след това посочил към бюрото и чекмеджето, където баща ѝ прибрал останалите кълба. Искал да е с приятелите си!

Лавиния се поколебала, защото нарушила обещанието пред баща си, но бързо прогонила това чувство — в края на краищата просто прибирала това, което ѝ принадлежи. Когато застанала пред чекмеджето, конецът повторил номера с вратата и бързо се справил с ключалката, след което чекмеджето се отворило. Веднага щом се зърнали, новият конец и старите настръхнали и се надигнали. Те се заели да обикалят един около друг по бюрото, сякаш се душели като кучета. Сетне всеки, изглежда, решил, че другият е приятел, и те побързали да се намотаят на кълбо, голямо колкото юмрук.

Лавиния се разсмяла и плеснала с ръце. Невероятно! Удивително!

През целия ден идвали хора да търсят помощта на Лавиния — майка, измъчвана от видения за изгубеното си дете; дечица, доведени от разтревожените си родители; старец, който всяка нощ преживявал сцени на кървави сражения от война, в която участвал много отдавна. Тя извадила десетки кошмари и ги прибавила към досегашните. След три дни кълбото станало голямо колкото пъпеш. След шест достигнало размера на тяхното куче Чейки, което оголвало зъби и ръмжало всеки път, когато го виждало. (Ала по някое време кълбото също му изръмжало и тогава Чейки скочил през прозореца и повече не се вяснал.)

Лавиния оставала до късно през нощта да изучава кълбото. Пробождала го с игли, разплитала го и разглеждала части от конеца под микроскоп. Прелиствала учебниците на баща си с надеждата да открие някое място, където да се споменава конец, обитаващ ушните канали, но не намерила нищо. Това означавало, че е направила научно откритие — че може би самата Лавиния е това откритие! Преизпълнена с радостно вълнение, тя мечтаела да отвори собствена клиника, където да използва дарбата си, за да помага на хората. Щели да я посещават всички — от сиромаси до президенти, и един ден, може би, кошмарите щели да се превърнат в спомен от миналото! Тази мисъл я ощастливила дотолкова, че през този ден сякаш ходела в облаците.

Брат ѝ, междувременно, предпочитал да я избягва. Плашело го кълбото — това, че не спирало да помръдва, да се вие и заплита, както и неприятната миризма на развалени яйца, която издавало, ниското, постоянно бръмчене, което се чувало нощем надалеч из къщата. Начинът, по който следвало сестра му, как докосвало краката ѝ като влюбено кутре, как се качвало при нея на леглото и чакало търпеливо да го почеше — дори се блъскало във вратата на банята, докато тя не излезе отвътре19.