Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

В случая фактите се нареждат така: желанието за победа, доказване на превъзходство, слава, престиж и не на последно място желанието за реванш са основното, около което се върти всичко, наречено потлач или свързано с потлач. Една срещу друга стоят две групи, свързани помежду си едновременно с дух на вражда и единство. Това е така даже в случаите, когато празникът се организира от един човек. По време на сватбата на мамалекалски вожд, описана от Боа80, групата на поканените гости заявява, че „е готова да започне борба“, т.е. церемонията, на края на която тъстът се разделя с булката. Изпълненията имат характер на изпитания и пожертвования. Церемонията протича под формата на свещенодействие или игра. За тази цел се огражда с въжета обширен четириъгълник. Действието е съпроводено с надпяване и танци с маски. Ритуалът е строг — най-незначителната грешка прави цялата церемония недействителна. Смях и кашляне се наказват много строго.

Духовната атмосфера, в която протича церемонията, е атмосфера на почит, представителност, предизвикателство. Участниците се намират в един свят, изпълнен с рицарска гордост и героични мечти, в който важно място заемат прадеди, имена и гербове. Това не е всекидневието, представляващо грижи за препитание, търсене на изгоди и трупане на полезно имущество. Тук целта е престижът на групата, достигането до висок ранг, превъзходството над останалите. Отношението и задълженията, които свързват двете братства в племето тлинкит, са изразени в един термин, който означава „showing respect“ (оказване на почит — б.пр.). Това отношение се изразява и поддържа посредством взаимни жестове на внимание подобно на размяна на подаръци и т.н.

Доколкото ни е известно, етнографията търси обяснение на явлението потлач главно в магически и митически представи. Г. В. Лочер представя чудесен образец на това в своето произведение „The Serpent in Kwakiutl Religion“81.

Несъмнено практикуването на потлач е свързано главно с религиозните представи на племето, което го изпълнява. Всички представи за общуване с духове, посвещение, превъплъщение на човек в животно и т.н. се осъществяват по време на потлач. Това не означава, че не можем да разглеждаме потлач като социологическо явление без оглед на връзките му с определена система от религиозни представи. Трябва само да вникнем в атмосферата на едно общество, управлявано от първични подбуди и вълнения, които в цивилизованото общество се проявяват предимно в много ранна възраст. Едно такова общество се въодушевява във висока степен от понятията: чест на групата, възхищение от богатство и щедрост, прояви на дружба и доверие, съперничество, предизвикателство, стремеж към приключения и вечното себеизтъкване чрез прояви на безразличие към всички материални ценности. Накратко — юношеска нагласа цари в мисълта и чувствата. Като изключим техническата страна при организирането на потлач като ритуално представление, едно такова състезание в подаръци и унищожаване на личната собственост е психологически обяснимо за всеки. По тази причина са много интересни случаите от този род, които не се основават на определена култова система. Такъв случай е описан от Р. Моние, взет от един египетски вестник отпреди няколко години. Двама египетски цигани се скарали. За да подсилят конфликта си, в присъствие на тържествено събраното племе всеки един от тях убил всичките си овце, след което изгорил банкнотите, които притежавал. Един от двамата, като разбира, че търпи поражение, продава своите шест магарета, за да стане победител с получените пари. Когато отишъл да вземе магаретата, неговата жена се противопоставила на продажбата, за което била прободена с нож.82 Очевидно в този случай имаме работа с нещо повече от спонтанен изблик на страст. Според Моние става дума за ясно формиран обичай, който носи името vantardise. Този обичай е много сроден на арабския mo’aqara, споменат преди. Обичаят далеч няма каквато и да е религиозна основа.